Astrocenter Urania logo

Астроцентър Урания

Обучение по астрология

Статии

Отвори всички Затвори

Проява на планетите на различни нива на съзнание

Lotus

Левин М.Б., Варна, 2015, откъс. Преди да започна, искам да кажа няколко встъпителни думи. Това, което ви предлагам, е система, цялостен поглед върху човека с помощта на астрологията.

Често ми се е случвало да  се сблъсквам със следния факт - когато човек започне да се занимава с астрология, на него му се струва, че знае всичко или поне много.  В Академията идват хора, които са се занимавали самостоятелно по 5, 10 и повече години с тази наука и казват, че най-накрая техните разхвърляни знания са се подредили в цялостна система.

Много от нещата, които се изнасят на летните семинари, са резултат от опита и изследванията на преподавателите в нашата Академия.  Ярък пример в това отношение е книгата за Символичните дирекции. Ако не се лъжа, тя излезе през 1997г., има голяма популярност в Русия и тиражът се изчерпа. Когато ни предложиха да я издадат в България, ние решихме, че тя трябва да бъде преработена, защото за последните 15 години бяха направени допълнителни изследвания, които не отричат това, което вече има, но дават съществени нови резултати. Т.е. в тази посока успяхме да отидем много напред. Даже в такива посоки, които на пръв поглед изглеждат парадоксални. Например Андрей Михайлович ще ви разкаже, как се отразява раждането на родителите в картата на детето. Освен това има данни, че събития, които се случват в живота на даден човек, могат да бъдат отразени в картата на починалите му вече родители. Например раждането на внуче или някои други сериозни събития, свързани с децата на починалия, т.е. какво ще се случи с всички негови близки роднини. Тези и други изследвания са много важни за ректификацията. С една дума, астрологията е жива наука, която непрекъснато се развива.

Преди 20 години в САЩ стартира проект, ръководен от известния астролог Робърт Хенд. Той поставил задача пред колегите си да възстановят старите астрологични знания, като преведат древни трактати по астрология. Преди известно време Хенд закри този проект, защото стана ясно, че фактически всички знания, които е имало в Древността, или познанията, които са достъпни за нас, са вече известни на астролозите. Нещо повече, сегашната астрологична техника значително превъзхожда тази от древността. Това е доказателство, че астрологията е жива наука, расте и се развива. Всеки човек, който сериозно се занимава с астрология, може да внесе нещо ново в нейното развитие. Тя е необятна наука и темите за изследване са безброй. Има огромно количество въпроси, които чакат своето решение. Най-важното е, че самият човек се развива, променят се историческите епохи и в новото време вече работи нова астрология.

Преди 24 години на една конференция в Русия един от астролозите, който беше мой учител, каза, че афоризмите в астрологията се променят. Древните гръцки астролози преди 150 години използвали кратки правила. Например афоризъм №475 е Сатурн съвпад с Меркурий и дава копнеж за власт и т.н. Променя се времето, променя се човекът, променят се и афоризмите, защото планетите действат чрез нашето съзнание. Когато Мишел Гоклен е правил своите статистически  изследвания, установил, че човек със силен Марс не винаги е воин. Въпреки че класическата астрология твърди, че силният Марс сочи за воин, спортист, ковач. Колко професии е имало в древен Рим – 10, 20, 30…100. Човек със силен Марс се стреми към самостоятелна дейност, към независимост - и тогава, и сега. Но в Древността, ако човек  е имал силен Марс и е искал да живее самостоятелно, да поеме по свой път, не е имал голям избор. Най-подходяща била професията на воина, която му давала възможност да излезе извън общината и да живее самостоятелно. В днешно време, човек със силен Марс не отива войник. В съвременната армия липсва това съперничество - един срещу друг, както е било например в древна Персия. Или т.нар. тактически единици - фаланга срещу легион. Сега на първо място е дисциплината – преобладава влиянието на Сатурн и Плутон, а после е Марс. Човек със силен Марс отива в бизнеса  – риск, самостоятелност, силна активност. Изменила се е структурата на обществото.

У нас само в регистъра на Министерство на висшето образование има 10000 професии.  Ето защо в съвременното общество планетите се проявяват по различен начин. Променила се е културата, начинът на мислене. През средните векове астралът е бил по-силен от ментала. Всяка емоция обхващала напълно човека.

Като четях историята на Русия, бях поразен от един епизод. На мястото на съвременна Москва е имало малко селище и боляринът Степан Иванович, който бил негов собственик, се скарал с княз Юрий Долгорукий. Започнал да му крещи. Чета и си мисля: "Защо му крещиш, ясно е, че ще те убие...". Князът извадил меча и го съсякъл.  Ние не можем да разберем защо боляринът не е спрял навреме да вика, защото при нас съвременните хора контролът на менталния план над астралния е твърде силен. През средните векове менталният план е бил значително по-слаб и не е можел да контролира астралния. Напълно естествено било за мъжете да плачат като малки деца, докато сега това се смята за неприлично. При неочаквано силна емоция – радост или печална новина, човек моментално губел съзнание. Сега се учудваме как така идва някакво известие и човек припада. Но при изживяване на силна емоция, мозъкът блокирал. Тогава планетите са действали директно върху астралния план. Те и сега действат така. Неслучайно съществува понятие Астрално тяло – астра означава звезда, т.е. това е план, непосредствено свързан със звездите. Ето защо планетите влияят непосредствено чрез Астрала на физическия план. Това можем да го наблюдаваме в по-древните култури, които са се съхранили и досега. Да вземем например Кавказ – там съществуват няколко десетки етноса, т.нар. реликтови изолатори. Те са съхранили културата си от дълбока древност в изолирано, затворено пространство в продължение на последните 3, 4, 5000г. Интересното е, че такива племена като асири, авари и др. живеят в трудно достъпни планински места и не допускат други общности, като така са успели да запазят своята култура и традиции от хилядолетия. Може да се наблюдават такива обичаи, които са съществували преди времето на Хамурапи, който забранил взимането на заложници, отмъщението и кръвнината. При други по-съвременни племена, ако погледнем Персийската империя, не е имало такова нещо. Преданието разказва, че по времето на Ксеркс момиче, което носи огромно количество злато на главата си, можело да премине през цялата империя, без да бъде докоснато. Това говори за строгостта и твърдостта на законите на този владетел. Кавказките етнически култури са съхранили древни традиции, които не са успели да запазят другите племена.

В университета учех с един колега, който беше от такова племе. Човек с блестяща логика, но щом чуеше някаква обидна дума, веднага се хващаше за ножа. Винаги носеше кинжал със себе. Необходими ми бяха три години, за да му помогна да се раздели с този навик. А човекът е интелектуално развит. Затова, когато започне да действа Марс върху човек, роден по тези места, той се хваща за ножа, пистолета. Когато Марс действа върху човек от по-късната култура, например върху християните от 19 век, той пак ще се бие, но с юмруци. Когато Марс действа върху човек с по-високо ниво на възпитание, той няма да посяга към оръжие или да размахва юмруци, но ще прояви своята агресия в друга форма - може да повиши тон, може да прояви рязка язвителност, нещо като словесна агресия. Но ако човекът е настроен позитивно, възпитан по друг начин, силният Марс ще действа като съзидателен импулс, а не като агресия - агресията ще се трансформира в активност. Искам да ви представя  откъде съм тръгнал, за да създам цялостната концепция, като анализирам тези ситуации.

Преди много години, когато вече сериозно се занимавах с астрология, обърнах внимание на един парадокс, свързан с изследванията, както на М. Гоклен, така и на М. Джоунс. Вече 15 години бях се занимавал с астрология.  Ако вземете например фигурите на Джоунс, той е провел своите изследвания върху извадка от известни хора, при които фигурата много точно е отговаряла на предложеното от него описание.

Три години след създаването на Академията една студентка ми зададе въпрос:  „Сестра ми има Юпитер в Стрелец в Н4 в дръжката на „Кошница” – много силен. Цял живот тя мечтае да има голям и хубав апартамент, къща, но не успява. Защо при толкова силен Юпитер в Стрелец  тя не може да осъществи своята  мечта?”

Това ме подтикна да се замисля и да изследвам тази тема. Първото, което видях доста бързо, е, че това, което действа добре в картите на великите хора, не действа според очакваното в картите на обикновените хора. По-късно изследванията на Гоклен потвърдиха моите изводи, защото нещата, които той откри, действаха много добре върху хороскопи на известни личности.  Първото си изследване Гоклен е направил върху 16000 известни личности, взети от изданието „Who is who?». После той прави второ изследване, но върху  43000 човека и елементарната статистика започнала да се размива. Като се съпостави това с наблюденията върху фигурите на Джоунс, стигнах до един прост извод: тези изводи, които са направили Гоклен и Джоунс, не са свързани с резултата, а с нещо друго. Те не описват живота на човека, а някаква част от самия човек. Защо? Това, което виждаме, са изключителни учени, изключителни спортисти, изключителни бизнесмени… - това е резултат, смисъл  на неговия живот и дейност. Но човек постига такива резултати, не само защото притежава способности, а защото тези способности са се съчетали с още нещо. Не е достатъчно само да имаш способности, но трябва да имаш и някои други, допълващи фактори, които да превърнат потенциала в реалност.

Преди известно време се обърнах към работата на психолозите, които описват психологията на творчеството. И там, както стана ясно, са получени аналогични изводи. А именно, че творческите способности не са характеристика на интелектуалните или други способности на човека. Това е характеристика на личността като цяло. Получи се достатъчно прост и очевиден извод: за да могат способностите да се превърнат в резултат, трябва да се съчетаят с мотивацията (желанията) и с волевата характеристика (потенциал) на човека. С други думи в човека има триединство – ум, сърце и воля. Умът, като способност, това са характеристиките на ума. Всичко, което казваме за способностите на човека, е свързано с ума, с мисленето му. Не бива да се мисли, че например спортистът работи без Ума. Умът, мозъкът, централната нервна система управляват тялото. Скоростта, бързината на реакцията, способността да се движим, да управляваме тялото си също е свързана, освен  с физическите характеристики, задължително и с мисленето. Това не е тази част от ума, която е свързана с научните изследвания, но също е свързана с мислене. Същото може да се каже и за хората на изкуството – живописта, поезията, литературата, музиката са свързани с мисленето. Това е друг тип мислене, различно от мисленето на учените и изследователите. Всичко, което знаем, е, че нашите способности са свързани с ума. Всичко, което можем да вършим, е свързано с ума. Чрез ума волята превръща нашите знания в действия. Т.е., при слаба воля или при нейното отсъствие, способностите не могат да бъдат реализирани.

Накрая, всичко, което искаме, е свързано със сърцето. Нашите стремежи, желания, мечти, всичко това е сърцето. Нашите идеали са съотношението между сърцето и ума, но с приоритет на сърцето. Да знаеш - е умът, да желаеш - е сърцето, да действаш - е волята. Всичките връзки между тях образуват възможностите за реализация. Има хора, които искат, но не действат - това са хора със слаба воля. Или започват да действат, сблъскват се с първото препятствие и се отказват. Волевият човек реализира своето желание упорито и докрай. Изключителните хора затова са изключителни, защото при тях има хармонично съчетание на ум, сърце и воля.

Така че, фигурите на Джоунс и зоните на Гоклен не отговарят за резултата, а за едната съставляваща на човешкия характер. Възниква въпросът за коя част от човешкия характер отговарят тези фигури? Най-важното, за което отговарят фигурите на Джоунс, е мотивацията в човека.

Какво е мотивация? Понятието е въведено от американския психолог Абрахам Маслоу. Човек има желание да постигне нещо, нужда от известна реализация, това е просто желание. Но това желание може да бъде силно или слабо, устойчиво или кратковременно. Силата и устойчивостта на желанието е мотивация.

Например, представете си автомобил, който се движи в определена посока. Тази посока ще наречем потребност. А скоростта на неговото движение, силата на движение, запасът от бензин в него това е мотивацията. Потребността е това, към което се стремим. Но, ако не ни стигне бензинът, нашето желание ще приключи по средата на пътуването. С една дума потребност има, но мотивацията е слаба. Както казват психолозите, когато работят със спортисти: спортистът трябва да бъде мотивиран. Не е нужно да му се дава потребност, защото всеки от тях излиза на състезание с едната цел да победи, никой не излиза, за да загуби. Важното е това желание да бъде изключително силно, той да е изцяло потопен в това състояние, забравил за себе си дори в някакъв момент. При всички посоката е една и съща, но да бъде мотивиран човек – това определя силата на желанието. Фактически две неща – потребност и мотивация, определят посоката в живота на човека.

 Човек може да има много широк спектър от потребности, които представляват известна система. Тази система може да се променя в рамките на живота, защото е динамична. Но най-важното е, че тя е йерархична – във всеки един момент от нашия живот има много важни, много силни потребности. Съотношението между силните и слабите потребности е йерархия. Можем да говорим за реални и за привидни потребности в човека. Когато дойде момент да направи своя избор, се разбира коя потребност е истинската, защото човек винаги избира реалното – от какво може да се откаже и от какво не може. Когато човек трябва да направи някакъв значим избор в своя живот, започваме да разбираме към какво се стреми на практика неговото сърце. До този момент може да си мислим, че той е духовен човек, че се стреми към възвишени идеали например. Предлагат му определена работа. Например има два варианта за избор: в едната може да се реализира като творческа личност, а в другата - може да спечели повече пари или да направи кариера, но не може да се реализира творчески. Той прави своя избор и ние веднага разбираме на практика кое е реално за него. Всеки избор показва какво всъщност предпочита човекът –  избор на храна, облекло, поведение.

Нещо просто. Когато видя как се облича даден човек или как се гримира една жена, ако тя го прави така, че да й отива, аз разбирам, че има силна Венера. Ако се облича според днешната мода, както е прието, както е видяла по телевизията, разбирам че Юпитер при нея е по-силен. Веднага се вижда какво за нея е по-важно – мнението на околните или вътрешният вкус, кое за нея е реално – вътрешното чувство или чуждото мнение. По такъв начин, според поведението на човека можем да разберем неговото истинско желание, а именно от избора, който той прави. Кои желания и стремежи са най-важни в неговото сърце?    

На първо място сърцето представлява астралния план и върху този план е построена цялата структура на обществото, в което ние живеем. Винаги е било така, от астралния план възниква системата на социалните взаимоотношения. Астралният план е цялата структура на сегашния наш колективен живот на земята. Висшите стремежи идват от менталния план. Точно астралният план създава основните стремежи в живота.

Фигурите на М. Джоунс създават на първо място именно астралните прояви на човека, структурата на неговите стремежи, неговите страхове, неговите тревоги, неговите желания. Посоката и силата на мотивацията се описват от тези фигури. Когато анализирате тези фигури, вие не анализирате живота на човека, а това, към което се стреми, какво иска, от какво се страхува. Разбира се от мотивацията израстват резултати, но не винаги. Това беше основата, върху която е изградена теорията за нивото на човека.

Когато говорим за нивата на съзнание у човека, имаме нужда от известни стабилни критерии. Да вземем за пример термометъра – виждаме една точка в 0 градуса и друга в 100 градуса. Как можем да проверим как работи този термометър? Много просто, при 0 градуса водата би трябвало да замръзне, а при 100 градуса да започне да кипи. Когато работим с астрологията, трябва също да имаме точни критерии – например, този човек е „лед”, този – „вода”, а този –„пара”. И тогава можем да приложим принципа на термометъра, да проверим на практика как работи нашият астрологичен термометър. Но, ако не можем да различаваме хората в обикновения живот, ако нямаме критерии при обикновения човек, нашите астрологични изследвания няма на какво да се базират. Имал съм доста случаи, когато хората въз основа на астро критерии създават изцяло умствени заключения. Астрологията борави с невероятно богат асортимент от инструменти и би могло да се създадат много концепции. Но, когато дадена теория започнем да прилагаме на практика, става ясно, че тя не работи. Ето защо е важно да се справим с практическото приложение, а след това да се гради теорията.

Нямам специална презентация, това е моят доклад, който беше представен на последната астрологична конференция в Москва. Моите изследвания не са завършени, защото не може да бъдат приключени, така както не може да се спре развитието на астрологията. Във всяко живо същество, докато то живее, всеки ден се появява нещо ново, колкото и малко да е. В живота на човека непрекъснато има взаимен обмен – старото си отива, идва нещо ново. Ето защо произволна тема или концепция е просто мигновена снимка на растежа, утре нещата продължават.

Бих искал да благодаря на нашите колеги психолози. Инструментът, който ползват астролозите е значително по-мощен от този на психолозите за цялата тяхна история. Но ние сме го получили по наследство, а те постигат своето сами. Докато ние владеем добре концепциите, те много добре владеят фактите – т.е. ние сме много добри на теория, а те много добре се справят с конкретното ниво. В астрологията областта на абстракцията и обобщенията е много по-добре развита.

Много важен момент е изследването на творческия потенциал в живота на човека. Изводът е, че няма астрологични показатели в картата, които биха определили творческия показател в даден човек.

 Някои колеги, астролози, твърдят, че творческият потенциал в човека се определя, например, от наличието на творчески аспекти в картата. На практика това не се потвърждава. Тези аспекти по-скоро показват, че човекът е склонен към известни промени в тези сфери от живота, с които са свързани. Един обикновен пример: Слънце 72 към К7 – това не означава, че жената ще се проявява творчески в любовните отношения, по-скоро, че е склонна да видоизменя тези отношения. Може да бъдете сигурни, че ще има няколко продължителни връзки или бракове.

Има планети, които са свързани с нашите способности – Меркурий, Венера, Марс ; има две светила – Слънце и Луна, които задават основните стремежи в живота на човека; две социални планети - Юпитер, който създава у нас социален стремеж, и Сатурн , който определя нашите граници.

Аналогично Юпитер 72 Сатурн не показва, че човекът е социално творческа личност, а че в даден момент той може да промени характера на своята дейност. Например от лекар, може да станете писател, както се е случило с А. П. Чехов.

Дори, когато творческите аспекти образуват затворена фигура, това не е доказателство, че човекът е творческа личност.  Това по-скоро е показател за голяма свобода у човека в дадена сфера и възможност за избор. Може да бъде творец, но не винаги.

По същия начин можем да разгледаме и следващото твърдение, че Пети дом е свързан с творческия потенциал у човека. Този афоризъм също не се потвърждава, по-скоро има стотици хора с активен Пети дом, които не са творчески личности. Този дом говори за най-силните потребности в човека, свързани с неговото сърце. Когато човек има силни показатели в Пети дом, той е много увлечен от живота, т.е. много страстно преживява всичко, което му се случва. Ако иска нещо, го иска от цялото си сърце. Би могло да се каже, че човек със силен Пети дом е човек със силна мотивация и когато иска нещо - дълго, силно и страстно ще се стреми да го получи. За противоположния  - Единадесети дом е характерно обратното. Човек може да има желания, но при възникване на дадени трудности е готов да се откаже, ще си каже: „това не е за мене”. Както казва една позната: „Това, което е наше, няма да ни избяга, а това, което си отиде – не е било наше”. Човек с акцентиран Пети дом, никога няма да каже подобно нещо. Разбира се, силната мотивация е необходима за постигане на резултати, само желанието не стига. Самият Пети дом не говори за творческия потенциал у човека.

По аналогичен начин определят творческите способности в изкуството чрез Венера, спорта - силен Марс. Това също не се потвърждава. Нещо повече, сериозната статистика показва, че при изключителните спортисти Маарс се намира в слаб знак.

Нека да поговорим защо тук се допускат грешки. Първо, много неща произхождат от чисто умствени съображения. И астролозите смятат, че щом аспектите са творчески, значи те описват творчеството у човека. Това е просто термин и нищо повече. Аналогичен е случаят с Кармичните аспекти: щом е Нонагон, значи е карма. Просто астрологът е забравил, че някой е нарекъл този аспект по този начин и така е останало.

Също е и с понятието Черна Луна, щом е черна, значи е лоша. Всичко това е свързано със статистиката, но тя е много сложно понятие, защото е свързана с хората.

Да поговорим какво представлява творчеството. Често се бърка творческият човек с успешния. Т.е. човек, който е постигнал популярност, успех, не винаги е творчески. Нещо повече, както става ясно, успехът и творчеството са две различни неща. Творчеството може да даде резултати и успех, но успехът не винаги говори за наличие на творчество.

Още Платон е провеждал изследвания върху психологията на творчеството. Такъв тип изследване може да се намери и в Библията. И в същото време това е едно от най-младите направления в психологията. И за да не съм голословен, ще ви приведа не съвсем точно няколко цитата от произведение на Платон „ Диалог”, в който се говори за времето на Сократ: „Ходих при поетите и ги попитах какво са искали да кажат със своите поеми и едва ли не всички наоколо по-добре от тях обясняваха. Тогава разбрах, че не със своя разум твори поетът, а като в изстъпление”. Това е доста стара концепция. По нататък Платон изгражда представа, че когато човек се намира в творческо състояние, чрез него работи известна висша сила. Гърците са наричали тази сила Дайман. При гърците е имало такава концепция, че човек съществува на земята, за да могат чрез него Боговете да слизат. Това показва, че нивото на съзнание при гърците е било по-високо от това на вавилонците например. Защото вавилонците мислели по друг начин: човекът е нещо като слуга на Боговете, които е призван да храни. Самите Богове не искат да работят, мързяло ги е и са създали човека да работи вместо тях. Жертвоприношенията (животни и хора) в древен Вавилон са се правели, за да се хранят Боговете. Нивото на проява на човека в древна Гърция масово станало по-високо.

В Библията има такова понятие „по Дух” или „по вдъхновение”. Там, сякаш, не самият човек го прави, а някаква висша сила действа чрез него, която наричаме Дух. Нашата дума в-дъх-новение показва влиянието на Духа. Сега го възприемаме като известно емоционално състояние, но реално в древността се е приемало като идване на Духа в човека.  В това е принципната разлика между обикновения процес на работа и творческия. Както са установили и древните психолози, творчеството е безсъзнателен процес. Творческият импулс възниква извън пределите на съзнанието, но се проявява чрез него. Докато цялата наша дейност от начало докрай е съзнателна. Дейността и творчеството са противоположни по своите психологически признаци. Например човек извършва дадена дейност по рационални подбуди, т.е. това което иска, го осъзнава и решава да се включи в някаква дейност. Творчеството, обратно, е спонтанно и непланирано. Дейността е целесъобразна и произволна, може би предизвикана от волята на човека, рационална и се контролира от съзнанието. Произволна, защото се предизвиква от волята – искам и действам. Тя се предизвикана от известна мотивация и когато е постигнат резултатът, дейността приключва. Творчеството не е целесъобразно, т.е. човек не си поставя задача да направи нещо. В определен момент изведнъж се включва активност и творчеството започва само да работи. Много често творческите личности казват: „Дойде ми Музата и започнах да пиша, отиде си Музата и аз спрях”. Творчеството не се стреми към рационални резултати. Резултатът от творчеството може да дава слава, успех, пари и всичко останало, но човек в творческо състояние не мисли за това. Той твори, защото вдъхновението работи в него. Творческият процес трудно се регулира чрез съзнанието. Бродски казва, че всяко произведение е резултат от предишното, едно произведение повлича друго след себе си. За разлика от дейността, която приключва с идването на резултата, когато сме в творческо състояние, резултатът ни вдъхновява и ние продължаваме да творим.

Можем да направим първия извод: за да се окаже човек в творческо състояние, необходимо е да има връзка с безсъзнателното. Четири планети в картата са свързани с безсъзнателното – трите висши и Луната. Най-съществената характеристика на творческия процес е, че той е спонтанен и внезапен. Наличието на Уран в картата на човека все още не го прави творческа личност, макар че показва присъствието на творчески потенциал някъде дълбоко в картата. Установено е, че за да прояви своя творчески потенциал човекът трябва да има хармония между съзнанието и свръхсъзнанието. Психолозите са установили едно интересно нещо, творческите импулси могат да бъдат разрушителни. Разрушителните импулси са устроени по същия начин като творческите – те са спонтанни, не се контролират от съзнанието, безцелни, ирационални. Оказва се, че е необходима известна структура на личността, за да може човек да приеме творческия импулс и да го пропусне през себе си и от него да създаде определен резултат. Самият творчески импулс не прави човека творец. Става ясно, че за да бъде човек творческа личност е нужно определено ниво на съзнание….

Ден Втори.  Днес ще поговорим за различните форми на проява при човека.

Ако вземем живак и го сложим в една стъклена тръбичка и с нея докосваме лед, когато той започне да се топи, можем да сложим отметка на каква височина се намира живакът. Вторият момент е, когато водата започне да кипи – тогава слагаме втората отметка. И така ние имаме две точки и разстоянието между тях можем да разделим на сто равни интервала. Имаме две точки – едната отбелязваме с 0, а другата със 100. Прост пример, но ние трябва да имаме нещо във физически план. Не можем, изхождайки от теоретични разсъждения, да вземем нещо и да го разделим, важно е да го съотнесем към реалния физически свят. Нещо повече, не можем да изградим теория, ако нямаме практически критерий.

Същото трябва да направим и с астрологията. Имаме нужда от примери, опорни точки в реалния свят и трябва да умеем да ги различаваме, без астрологичен критерий, а с някакви други способи. Не можем да направим първо термометъра и после да го използваме, ако първо нямаме известна физична опора. По същия начин и в астрологията са ни необходими критерии, по които да можем да различаваме нивата на човешкото съзнание.

Как да измерим духовния ръст у човека, как да измерим психическия ръст у човека?

Това е проблем. Много съм чел за разширяване на съзнанието, за духовен ръст, но никъде не съм срещал на практика точните критерии, по които да разбера какъв е духовният ръст. Ако съдим човека по неговите дела, както пише в Библията, какво трябва да измерим. Вчера ви казах, че според избора на човека става ясно какви са му намеренията, към какво се стреми.

Има три сили в човека, които определят неговия живот – ум, сърце и воля. Всяка от тях има свое ниво на развитие. Човек може да има развит ум и недоразвито сърце. Елементарен пример в това отношение са т.нар. вундеркинди. Типичният вундеркинд е глупав до невъзможност. Той може добре да решава своите интелектуални задачи, може да е блестящ математик, физик, художник, но когато работата е свързана с отношения в семейството или с практическия живот, може да се окаже изключително неразвит. Неговата сила е в една тясна сфера. Има примери с известни, изключителни учени, които в емоционалните отношения са като малки деца. Съществуват критерии за емоционална зрялост, за интелектуална зрялост, за волева зрялост. Ето защо ние не можем да работим едновременно и с трите, прекалено сложно е за нас. Искам да избера главния от тези три, по който да можем да се ориентираме като основен.

Разбира се, най-важни са интелектуалните способности. Всичко, което знаем и в трите сфери, е свързано с ума, най-важно е знанието – умът може да бъде инстинктивен, рационален, аналитичен. Основното действие на ума е знанието. Психолозите няма да ви кажат това. Всяко знание е получено чрез ума. Когато хлебарката търси храна, тя също трябва да може да различава кое става за ядене и кое – не. Най-елементарният и прост ум е природният ум. Той идва от космическата мъдрост и неговото основно свойство е способността да различава, да разделя и да съпоставя.

Първичната мъдрост, като космическа мъдрост, създава цялото разнообразие в света – многообразие във формите, многообразие в проявите, многообразието в качествата е първата проява на мъдростта. Във висшите живи същества тази мъдрост се проявява като ум, който може да различава и да сравнява. На различните нива на развитие се проявяват различни стъпала на ума, но във всички живи същества се проявява като ум. Той съществува в растенията, но в безсъзнателна форма. Растенията също могат да различават, да формират своята структура, да взимат храна, да избират посоката на движение – ако корените стигнат до камък, растението търси друга посока. Това умение да се ориентира в света е най-първата проява на ума в дадено същество. В животинското царство умът е в съзнателна форма по отношение на външния свят, но те не осъзнават вътрешните процеси в тях самите – липсва самосъзнание.

Най-простите действия, които може да извършва всяко живо същество, са свързани със свойството на ума да различава и да съпоставя. По-късно можем да строим сложни конструкции, да създаваме абстрактни теории. Първичната проява на ума в нас е заложена първоначално. По-нататък можем да говорим за знания, които са получени в резултат на логическо мислене, асоциативно мислене, с помощта на интуитивното мислене и т.н. Всяко знание е ум, защото всичко, което ние знаем, идва чрез ума.

Нека разгледаме хора, които притежават т.нар. паранормални способности – екстрасенси, лечители. Струва ни се, че щом в човека е толкова силно развит умът, че щом притежава висши способности, той е духовен човек. Затова сме шокирани, когато се сблъскаме с такъв човек и той се държи крайно егоистично. Използва способностите си да лекува, за да печели пари или да унижава хората, да властва. И кучето притежава паранормални способности – то може да определи психическото състояние на всеки човек, който влиза в къщата. Явно невинаги умът може да бъде критерий за духовното развитие на човека.

Може ли волята да бъде водещ критерии при определяне духовното развитие на човека?

Разбира се, силата на волята говори много за човека. Силна воля имат спортистите, силовите акробати и балерините. Хората от балета, цирка и спорта имат най-силна проява на волята. Ако може да видите как работят, ще бъдете направо поразени.  Забелязал съм, че при всички тях много силно действа не Марс, а Плутон, защото Плутон задължително засяга тяхната професионална сфера. Знаем, че сред тези хора не всеки притежава високо ниво на духовно развитие, въпреки силната воля. Т.е. волевият критерии е важен, но не е достатъчен, за да говорим за духовно ниво на развитие.

Остава последният критерии – сърцето – към какво се стреми човек и какво желае най-много от всичко. Ако казваме, че нашият ум се ражда от космическата мъдрост, то нашето сърце се ражда от космическата любов. Любовта ражда стремеж у човека да се свърже с обекта на своите чувства. Става дума за всякакъв вид любов. На всички нива, всички прояви на желанията и всички стремежи се пораждат от любовта. В животинското царство това е доста силно и страстно проявено. Силата на емоциите у човека не винаги превъзхожда силата на емоции при животните. При по-висшите животни също има любов, ненавист, омраза, завист и гордост. Например при млекопитаещите може да наблюдавате чувството на гордост.

Разбира се, човекът превъзхожда животните не по сила на емоциите, а по посоката на тяхното насочване. Посоката на желанията и емоциите на човека определят за него най-важните неща в живота. Животните се различават от човека на първо място по това, че нищо не искат от живота. Те искат да ядат, когато са гладни, искат да спят или да си отдъхнат, когато са уморени, искат женската. За кратък период изпитват любов към децата си и т.н. Но това са моментни чувства, които не са свързани с общите претенции към живота. Интересното е, че има определено ниво, група от хора, които също не искат нищо от живота. Те просто живеят, защото са се родили. Когато искат, те ядат, спят или се забавляват, но при тях няма желания и изисквания към целите в живота.  

В психологията има такъв психотип, който решава моментните задачи и повече от това не се разпростира. Това се наблюдава сред индианските племена в Америка, ескимосите в Канада, чукчите в Чукотка. Тези хора просто живеят и не си задават въпроса за целта на живота. Техният живот се определя на първо място от традициите – определени, установени правила, норми и навици, които са наследили от предците си. Обикновено в центъра на такова племе стои шаман, който има съзнание много над средното сред заобикалящите го - той е вожд,  учител и лечител. Тези шамански способности се предават по наследство. В центъра на племето стои шамана, а около него са хората от племето с нулево ниво на развитие.  Нивото на мотивация е толкова ниско, че например в Канада е забранено да се внасят предмети на съвременната технология в такова племе. Същото се наблюдава и в Русия. Когато на такива хора са били създавани подходящи условия за развитие, те губели мотивация за живот. До този момент техният живот бил определен от необходимостта да намерят прехрана и отопление, за да живеят. Щом нуждата от тези неща отпаднала, те губели интерес към живота – започнали да измират. Много по-бързо от европейците стават зависими от алкохола. Те нямат  устойчива мотивация, при тях съществува само физическо ниво на потребности. Силно свързани с племето, те се чувстват горди да бъдат част от него. Нещо подобно се наблюдава при животните, когато се намират в стадо. Между тези хора има известно чувство на превъзходство спрямо другите или обратно. При някой по-силно, при друг по-слабо, но все едно с нищо не превъзхождат по-развитите животни. Начинът на мислене и чувстване при всички е един и същ. Фактически човек, роден в такова племе, се различава от другите хора в племето, единствено по своя физически темперамент – един е по-активен, по-избухлив, друг – по-пасивен, по-тих. Липсват принципиални различия, като индивидуалност. Активността може да е различна, но начинът на мислене е един и същ. Ние можем да вземем това ниво в качествата у всеки за нулева точка на нашия термометъра. Т.е. хора, които нямат никакви мотивации, освен удовлетворяването на своите ежедневни потребности в живота. Това е нулевото ниво, ледът.

Следващата степен отговаря на културата от 18-19 век – възникването на селските общини. Обърнах внимание на това ниво на съзнание, когато започнах да чета книги по Фън Шуй. Там подробно се описва какво можем да постигнем чрез правилно разместване на отделни предмети в дома ни. Важен е въпросът, свързан с мотивацията на такъв човек, който използва тези знания – какво иска да постигне? Отговорът е много прост – този човек иска да живее благополучно и спокойно да умре. Повече нищо не му трябва. Различните автори акцентират върху най-важното, свързано с тяхната култура. Например средностатистическият китаец иска тихо и спокойно да живее и да умре навреме. Ние се възхищаваме от китайските даоисти, но те са хиляди, докато китайският народ е съвкупност от стотици милиони. Основният принцип в китайската традиция е „бъди като всички”. За тях храната е много важна и това е естествено за хората с материално съзнание. Тези хора, разбира се, са на много по-високо ниво от чукчите. Те се стремят да организират живота си като цяло, защото нямат пенсионно осигуряване и трябва да помислят за своите старини. Ако ги сравним с хората от нулевото ниво, виждаме, че емоционално са близки, но първите имат известни цели. Животът на обикновените селяни в Русия и България през 19 век е бил същият. Забелязваме, че в живота на такъв тип хора от астрологична гледна точка, много силно е работел Юпитер – човек е имал нужда да бъде  уважаван от околните и е зависел от тяхното мнение.

Следващото стъпало, което слабо се различава от първото, е свързано с хора, които се стремят да получат колкото се може повече удоволствия от живота – хедонисти. За тях е важно, не просто да живеят добре. Те имат активни желания да получат удоволствие от живота – да опитат най-вкусната храна, да пътуват до най-красивите места по света и т.н. При тях започват да се зараждат известни стремежи, но засега се изразяват в най-проста форма.

Всички хора от първите три степени можем да обединим в една категория и да ги наречем потребители.

Третото стъпало е характерно за хората от Европейската култура. Наблюдава се в Арабската култура и при индусите също. Преди известно време президентът на Индия помоли богатите хора да не демонстрират толкова явно своето богатство. Средният месечен доход в тази държава е 6 долара на човек.

Ако сравним китайците и европейците, индийците ще забележим много съществена разлика в мотивацията. Китайците следват древната традиция да не се стремят да изпъкнат в обществото, да не се открояват значително сред масата. Те не критикуват своите политици, смятайки че, щом са избрани, значи са достойни за уважение и са на правилното място. Докато европейските народи се отнасят критично спрямо поведението на тези, които ги управляват.

Има огромна разлика в мотивацията на хората от четвъртата (китайци) и петата раса (европейци, индийци). В Индия нисшата класа е предимно от черни и се наричат шудри, а висшата класа – брамини – са от арийци.

Преобладаващото мнозинство в съвременния свят се опитва да предостави своите дарби и възможности срещу добро материално възнаграждение. Стремежът е да се излезе от общата маса, да изпъкне човек, да печели повече и да консумира повече. Фактически те търгуват със своята красота и способности, за да получат пари, слава, престиж. Разликата между такива хора е само в количеството придобивки. Въпреки високото ниво, мотивацията отново е потребителска.

Следващото ниво принципно се различава от предишните. Последните двадесет години наблюдавам в Русия хора, за които е важно да имат много пари и не е важен начинът, по който ги получават. Т.е. хората се оценяват не по начина, по който са получили парите си, а просто по това, че имат много пари.

Има и друг тип хора, на които не им е безразлично по какъв начин са получили парите си. Това чувство и тази мотивация е заложена още в малкото дете, но, за съжаление, рядко се проявява у възрастните. При възрастните това чувство се проявява като „аз направих това”. Това е много силна проява на Слънцето. Има голям процент хора, които искат да живеят и да направят нещо свое. Може да не е толкова много като при съседа, но е мое, направено с моите ръце. Това са хора с много силно авторско чувство, които искат да направят нещо свое в този живот. Когато това стане основна мотивация за тях, това се представители на следващото ниво хора. В европейската и американската култура има доста много такива хора. Това се  покровителства особено много в САЩ, където е известно прословутото изречение – I make myself. Това е човек, който не е получил наследство и подкрепа от родителите си и всичко е постигнал сам – предимно хора на изкуството и науката. Тук също работи Юпитер, но на друга основа. Неговата проява силно се различава от Юпитер на предишното ниво, на което човек се гордее, че има повече придобивки от другите. Тук човек се гордее, че може да направи нещо, което другите не могат, за него животът не е магазин, а работилница – потребност от самореализация. Такъв тип хора имат определен потенциал, който искат да реализират, иначе за тях животът няма смисъл. Това са напълно различни хора, които не се стремят да взимат, а да правят нещо.

На това стъпало съществуват две категории хора: съзидатели и творци. Тук са важни не толкова мотивацията, колкото способностите на ума. Творците се докосват до свръхсъзнателното. Съзиданието е дейност от този свят, а творчеството е от други светове. Не е задължително в тези категории да влизат само хора на изкуството, напр. художници. Това може да бъдат и бизнесмени, политици, военни, няма значение.

Например Стив Джобс, който е имал отвратителен характер, без съмнение е творческа личност, прокарал е много нови пътища като бизнесмен. Той е ползвал това, което другите са изобретявали, откривал е нови идеи в приложението на тези изобретения. Повечето хора смятат, че той е искал да спечели големи пари. Може би в началото е било така, когато двама юноши са направили първия персонален  компютър в гараж. Но по-късно техните мотиви са се променили, имали са нужда не само от пари, а от нещо друго. Много ми хареса писмото, което той  е написал до генералния директор на Кока-Кола. Когато имал нужда от много добър директор на маркетинга, Стив Джобс му написал: „Вие искате да търгувате с напитки или искате да промените света?” Виждате каква е била собствената му мотивация, не просто да печели пари – да промени света. За този човек не е важно просто да изживее живота си, а да създаде нещо, да промени света, в който живее.

ПЪРВАТА ГРУПА – 0-1-2 – условно ги наричам ПОТРЕБИТЕЛИ.

Нулевото ниво се отнася за природните хора, за хомо-натуралните. Това е човек, който слабо се различава от околната среда, все още не е започнал да се индивидуализира. В този смисъл той е като растенията и животните – част от този свят.

Първото ниво е начало на известна индивидуализация, по-развито ниво на съзнание, култура. Той поставя пред себе си известни глобални задачи, но те са много елементарни и се свеждат само до това да живее добре.

Второто ниво са активни потребители. Психологически погледнато, това е друг тип човек, който се опитва да се откъсне от ежедневния живот. Той не иска просто да живее благополучно, иска му се някак особено, по своему, забележимо, ярко. Но за такъв човек потреблението отново е на първо място, т.е. не да направи нещо, а да вземе. Това са първите признаци на все още непробудената душа.

Всички тези хора, погледнато астрологично, можем да отнесем към една категория. В хороскопа имаме две светила – Слънце и Луна, които управляват всички останали планети. Основните импулси на активност, главната, централна мотивация се задава от тези две светила. Както разбирате, Луната взима всичко, Слънцето дава всичко. Това са чисто планетни характеристики на Слънцето и Луната. От гледна точка на класическата астрология, това са двата полюса на любовта. Любов, която всичко взима, и любов, която всичко дава. Тези полюси не са нито добри, нито лоши, а просто необходими. Любовта, в какъвто и вид да съществува, не би била пълноценна, ако има само единия полюс. Ако даден човек не взима нищо от вас, той не ви обича, но ако и нищо не ви дава – пак не ви обича. Човек, който обича, иска и да дава, и да взима.  

Лунният полюс на любовта е майчиният полюс. Той дава, но и приема всичко, което съществува. Майката обича всичките си деца – и лошите, и добрите. Както пише Е. Фром: „Майчината любов е тази, която приема всичко.”

Слънцето е полюс, който дава всичко. Слънцето винаги се проявява като даващо начало.  Тези два полюса се допълват взаимно.

Но от гледна точка на еволюцията, все пак можем да отделим два типа хора. Психологически, човек винаги започва с Луната. Космическите закони са универсални. Един от окултните принципи, на който стабилно се опираме, е принципът на аналогията. Сега математиците откриват, че светът е фрактален – всяка част е подобна на цялото. След няколко хиляди години те откриват нещо, което е било винаги известно на окултистите. Принципът на аналогията – във всяка капка роса се отразява цялото мироздание, ни позволява да работим с напълно различни пластове на живота и да можем да пренасяме това, което наблюдаваме в един пласт в друг.

Например законът за еволюция, развитието на цялата Вселена и развитието на човека от раждането до неговата смърт, развитието на Душата в нейния космически път се подчиняват на едни и същи закони. Принципът на аналогията ни позволява, наблюдавайки развитието в една област от живота, да пренасяме същите закони в други области. Затова ние можем да сравним развитието на човешката душа с развитието на човека от раждането до зряла възраст. Казвам до зряла възраст, а не до неговата смърт, защото душата се развива вечно. Смърт има само във физическия свят....


Предишна Проява на планетите на различни нива на съзнание Следваща
Задвижва се от Silla.IO PHP Application Development Framework