Astrocenter Urania logo

Астроцентър Урания

Обучение по астрология

Статии

Отвори всички Затвори

Астрологични фактори за нивото на духовно развитие на човека. Левин. М.Б.

Lotus

/Публична лекция, изнесена на Рила, 14.08.2018г./  До момента в астрологията много се е говорело за психологическите черти при човека, но новото време, особено след възникването на астрологична школа в България, започнахме да разбираме човека и света по различен начин. Истина е, че не е възможно да го описваме без да знаем какво е неговото ниво на развитие. По време на една от своите лекции Учителя Петър Дънов споменава, че за различните типове хора съществува различен тип астрология. За Старозаветния човек има една астрология, за Новозаветния – друга, за Праведния човек има трети вид, а за Ученика - съвсем различна. Много години се опитваме да изградим съответен вид астрология за различните хора, които са на определено ниво на своето духовно развитие.

Също така какви показатели за развитие съществуват в хороскопа на човека? Често чувам астролозите да казват, че не е възможно да се определи нивото на духовно развитие по наталната карта. Моят опит показва, че може да се определи потенциалното ниво. Може да се каже от какво ниво човек започва своя живот. Не можем да кажем до какво ниво ще стигне, защото това зависи от неговите лични усилия, но можем да кажем какви са неговите възможности. Преди да говорим за показателите в наталната карта, трябва да разберем какво означава „развитие“. 

Как да разбираме развитието? Ще кажа неща, които повечето от вас знаят, защото моето разбиране за това как е устроен човекът и светът идва от словото на Учителя, от беседите му. Учителя говори за три вида закони, които съответстват на трите нива на битието. Първият вид закони са механичните, вторият - органичните, третият - психичните.

Когато се намираме под влиянието на външни сили, ние живеем съобразно механичните закони. Изцяло сме зависими от тях. Не притежаваме възможност или вътрешна опора, за да можем да променим нещо и да им противодействаме. Механичното ниво на закони съответства на физическото ниво на съществуване. Когато изучаваме химията, физиката, това, което правим, е да опознаваме действието на механичните закони. Всички закони, които учените наричат природни, са механични закони. Човекът също може да живее под влиянието на механичните закони.

Органичните закони са нещо много по-високо. Това е, когато в човека действа определен вътрешен закон, който е свързан с неговата същност. Да вземем например една ябълка. Нейното семе може да бъде хвърлено в добра или лоша почва. То може да расте при благоприятни или неблагоприятни климатични условия. Изобщо може и да не покълне и да загине преди да е тръгнало да расте. Но то никога няма да се превърне в семе на вишна или череша. Защо? Защото в него има вътрешен закон. Биолозите го наричат генотип. Това е онзи вътрешен закон, който определя вида на тази семка и начина, по който тя ще се развие, ако прорасне. Отвън по отношение на него могат да действат механични сили: студ или топлина, слънце, дъжд или буря. Те могат да попречат на ябълката да расте, могат да я пречупят, да я съсипят, но никакви механични сили не могат да я принудят да се превърне в нещо друго. Тя винаги ще остане ябълка, защото в нея се съдържа вътрешен закон. При човека, при който се е формирал този вътрешен закон, такъв, който притежава вътрешна неизменност, е човек от съвсем друго ниво.

В древността в Юдаизма, в Кабала такъв човек е прието да се нарича праведен. Човек, който не притежава такъв вътрешен закон, в Библията се нарича нечестив. А праведникът притежава вътрешна истина и никаква сила не може да го накара да се откаже от нея.

Накрая да кажа за психичните закони. За да разберете какво представляват те, трябва да си зададете въпроса "къде се намира развитието"?

В механичния свят няма развитие. Под влиянието на механичните сили нещо може да се счупи, да се промени формата, може да има натрупване, но не и развитие. Например аз тук имам компютър. Ако той не работи добре и бързо, ще отида в магазина и ще купя за него нови по-модерни части, ще ги подменя и той ще работи по-добре. Според вас можем ли да говорим за това, че компютърът се е развил? Външната сила го е подобрила, но самият той не се е развил. Той не знае какво представлява развитието.

Съществува ли развитие в света на органичните закони? Може ли ябълката да придобие някакви нови качества? Нейният закон е зададен от самото начало. Изначално знаем какви стадии може да премине тя. Покълването, формирането на стеблото, появата на цвета. Нищо не може да бъде променено в семето на тази ябълка. Тя не може да развие сама себе си. Съществува вътрешен закон и всички тези стадии са ръст и проявление, но това не е развитие. Развитие е, когато се появяват някакви нови качества, които до момента тази същност не е притежавала. Развитието е преминаване на друго ниво.

Например аз съм роден с определени способности. Ако ги демонстрирам, проявявам, това е ръст на това проявление, но не е развитие.

Развитието е, когато станеш нещо повече от това, което си бил до момента. Тоест, да придобиеш нови способности. Да минеш на друго ниво на съществуване. Учителя дава следния пример: ето една точка, тя се движи по права линия, по тази права линия има само една посока, друг избор няма. Това е механично ниво. Но, ако тази точка желае да промени нещо в своя живот, трябва да се появи още една точка. Тогава двете точки може да започнат да се движат заедно и от права линия ще се превърнат в плоскост. Точката вече има две възможности. Това е по-високото ниво.

Има и трето ниво, в което плоскостта започва да се движи перпендикулярно по отношение на самата себе си. Тогава възниква кубът, триизмерното пространство. Това е следващо ниво на възможности.

Фактически нивото на развитие се определя именно от това - от количеството, мярата на възможностите.

Колкото повече свобода има (в Библията се казва: там, където е духът, там е свободата), толкова повече вътрешни възможности има на същностно ниво. Но как да придобия нови възможности? По какъв начин можеш да придобиеш нещо, което изначално не си притежавал? Ако аз се опитвам да развивам сам себе си, ако аз се опитвам да бъда учител на самия себе си, тогава мога да науча единствено това, което вече знам. Сам себе си не мога да развия.  Аз имам вътрешен закон, притежавам потенциал, който вече е сформиран, в моето космическо пътешествие до момента вече съм събрал определен потенциал, мога да го демонстрирам, но как ще внеса нещо ново, правейки единствено усилия, които излизат от самия мен? Известен е само един случай в историята, в който човек се е извадил сам за косата от блатото. Това е Барон Мюнхаузен. При друг не знам да се е получило.

От друга страна, ако външна сила действа, но аз съм пасивен и нищо не правя, това също няма да бъде развитие. Това ще бъде същият случай, както с компютъра – отивам, купувам, заменям. Получава се така, че, ако външната сила работи по отношение на мен, ако някой ме развива, аз не мога да се развивам. Ако сам себе си развивам, също не се получава. Парадокс?

Единствената възможност е да работим заедно. Аз сам себе си не мога да развия. За да има преминаване на друго ниво на съществуване, трябва да действа разумна сила, която е по-висока от мен, по-развита от мен. Тя може да ми придаде нови качества. Но, ако тя също действа самостоятелно, това няма да бъде развитие, а механично изменение спрямо мен. Аз ще бъда един мъртъв предмет, който е бил подобрен. Така че, тази сила може да ме развива, само ако и аз самият се опитвам да развивам себе си. Всякакъв вид развитие произлиза от сътрудничество. Това е ръка, която е протегната към мен от високото, но и аз трябва да протегна своята ръка, за да има тя за какво да се хване. Всяко развитие е среща. Среща между една ръка, която е протегната от небето, от една разумна сила, която действа от високо и е свързана задължително с моето желание нещо да приема. За да израсна, аз трябва да го искам и да полагам усилия.

Какво е необходимо за това? Първото условие за човека е да има стремеж и вяра. Задължително вяра. Както се казва в евангелието от Филип „нищо не можеш да вземеш без вяра и нищо не можеш да дадеш без любов“. В псалмите се говори, че Господ протяга ръка към бедстващите. Първоначално си мислех, че той просто протяга своята ръка от небето, но после ми обясниха, че всъщност потъващият човек няма ръка, която да протегне, за да хване ръката на Бог, тоест той няма вяра. Господ дава ръка на потъващия, за да има той как да го хване. В евангелието се казва: „придай ми вяра“. Вярата е онази ръка, нашата вяра, желание и стремеж към целта.

Тук вече попадаме в полето на действие на психичните закони. На един по-обикновен език може да се каже, че, докато работя в полето на своето ограничено съзнание, аз мога да раста, мога да се проявявам, но не мога да се развивам. Всяко развитие е свързано с това, че работи Висшето Божественото съзнание. Тоест това, което психолозите наричат Свръхсъзнание, Безсъзнателно, безкрайното неограничено Висше съзнание. Психичните закони започват да работят там, където се среща ограниченото съзнание на същността с Висшето и неограничено безкрайно съзнание. Там, където се срещат безкрайното и крайното, започват да работят психичните закони. Това е най-сложното, защото психичните закони ни позволяват да поставяме пред себе си цел, която е свързана с нашия собствен ръст и да променяме себе си в съответствие с тази цел. Докато си поставяме цели, които се намират в пределите на нашите лични възможности, това не е развитие, а само проявление. Ако аз мога да пея и желая всички да разберат за това, тогава намирам спонсор, наемам си зала и т.н. Всичко това е проявление на нещо, което вече мога.

Но, когато си поставям цел, която се намира отвъд предела на моите възможности, трябва да направя нещо, което преди не съм можел, тоест да придобия ново умение. Именно тук се случва срещата между висшето и нисшето.   

Сега можем да направим определени астрологични изводи. Първо, от гледна точка на развитието на човека задължително трябва да участват невидимите планети (транссатурновите). Никакво развитие не е възможно в рамките на сатурновите планети. Всичко, което се намира в полето на Сатурн, дори и Луната, са планети, свързани със съзнанието на човека. Луната е връзката между съзнателното и подсъзнателното. Висшите планети са сили, които оказват влияние върху човека от сферата на безкрайното. Но по отношение на тях трябва да има насрещна сила, която да се стреми към тях. Сила, която да изхожда от човешкото съзнание. Висшите планети трябва да срещнат вярата и стремежа отдолу, от човека. Знаете, че те не действат директно на човека в хороскопа му. Прякото им действие е само като на носители на висши сили и висши въздействия, които рязко променят съдбата на човека. В душата на човека, в неговия характер те действат единствено през видимите планети и през точките на картата, тоест през върховете на домовете. Затова трябва да разберем кои фактори е необходимо да работят в човека, за да може той да се развива. Не само да се променяме под въздействието на висшите сили, но и да се развиваме.

Кои планети дават на човека Вярата? Юпитер. Той дава на човека вяра и цели. Обикновено, когато го описваме, говорим за целеустременост, висши морални чувства, широта на простора и пространство. Във физическия свят Юпитер дава способност на човека да се ориентира в пространството. Също и широта. В духовния свят той също дава възможност за ориентация в пространството, само че в духовния свят пространството е друго. Това е пространството на Божествения живот. Моралните чувства са онези ориентири, които ни позволяват да се движим в правилната посока в сферата на Висшия живот. Философското мислене, което Юпитер дава, способността за обобщаване в сферата на ума ни дава простор, разширение, умения да виждаме целта и цялостността. Вярата и целта са силно свързани помежду си. Целта не може да съществува без вярата. Ако се стремим към някаква цел и се движим към нея, в нас присъства вярата, че можем да я постигнем. Вярата и целта са двете страни на един и същи медал. Ние разделяме тези две неща, но те са силно свързани помежду си. Затова един от факторите в хороскопа за развитие при човека е, че активно трябва да работи Юпитер. Не говорим за това Юпитер да се намира в силен за себе си знак. Слабият Юпитер в Близнаци, Дева често дава на човека мотивация за промяна, защото той усеща, че не му достига нещо. Тук вече се включва факторът на волята. Даден човек се ражда със слаб Юпитер. От ранна възраст при него се формира усещането, че той по някакъв начин е по-изостанал от другите, смята, че хората мислят за него лоши неща, струва му се, че е смешен или недостатъчно добър. Ако притежава вътрешна сила, ще се опита да преодолее това. Ще се бори и ще постигне успехи много по-големи от някой друг човек, който в картата си има силен Юпитер. Много пъти съм виждал успели хора, особено в науката или политиката, които имат натално слаб Юпитер.

Ако човекът има слаб Юпитер и не притежава фактор, свързан с волята, той ще се обиди на целия свят за това, че има неуспехи. Винаги ще му се струва, че той е в ролята на Пепеляшка. Ако има воля, той ще приложи усилия и ще преодолее своите слабости. Това е много важно, защото Юпитер има нужда да се опре на нещо. Само вярата не е достатъчна.

Дори ще кажа, че изначално трябва да бъде този, който вярва, трябва да бъде човекът. Вие ще кажете, че човекът винаги е съществувал. Дали? Ако човекът се намира под влияние на механичните сили, ако той не притежава вътрешен закон, той не съществува. Съществува само неговата форма. Той нищо в своя живот не може да решава. Външните сили го тласкат. Човекът винаги започва от това ниво. Той е още психически аморфен в началото на своето развитие; не притежава вътрешна сила, с която да противостои на външните условия. Повечето хора, които в момента живеят, са на това ниво. Те са част от средата, в която живеят и не са самостоятелни. Мислят по начина, по който външната среда им вменява. Чувствата при тях също са възпитани от външната среда, те живеят живот по чужд образец. Има случаи, в които човек живее целия си живот, без да е упражнил никакво самостоятелно действие. Всички те са копирани по чужди щампи. За да може човекът да се развива, в него трябва да има поне някакво неизменно устойчиво ядро. Ако човек не го притежава, той няма вяра. Може днес да има вяра, но утре, когато животът му поднесе някакви промени, той изгубва вярата си и започва да се движи в друга посока. Той няма устойчива вяра, не притежава устойчива любов, няма истински устойчиви идеали. Така че, за да може човек да се развива, първо трябва да придобие вътрешен закон. Не може да преминеш към развитие, докато се намираш на механичното ниво на съществуване. За да пристъпиш към развитието е необходимо да се придвижиш поне до органичното ниво.

Как можем да разберем, че човекът притежава вътрешен закон? Какво от астрологична гледна точка в човека показва, че той притежава такава устойчивост? Донякъде това е Сатурн. Той е свързан с промеждутъчен стадий.

Нека да вземем няколко различни човека, които съответстват на определени планетни типове, свързани с видимите планети. Например какво е необходимо за човек, който е от Меркуриански тип, за да се чувства уверен в себе си, за да се чувства устойчив? Информация. Той иска да знае къде, какво, кога и колко, иска да има връзки и контакти, запознанства, информация.

Какво му трябва на Венерианския тип човек? Да се чувства красив, харесван, желан. По отношение на другите той се опира на външен фактор като облеклото, красотата си.

Какво му е необходимо на един човек, който има силен Марс, за да се чувства уверен? Той трябва да усеща, че има здрави мускули или че оръжието му е в изправност.

Какво му трябва на един човек, който има силен Юпитер? Да чувства, че има авторитет, награди, ордени, слава, грамоти, че е професор, депутат. Ако го лишите от тези почести, той ще изгуби своята увереност. Ако вземете от Марсовия тип оръжието, той ще спре да се чувства сигурен.

Какво му е необходимо на един човек от Сатурнов тип? Той трябва да заема съответната длъжност или да е на съответната възраст(по-зряла, за да поучава).

Какво й трябва на Луната, за да се почувства сигурно? Тя има нужда да усеща, че до нея има някой силен човек, на който може да се опре.

Само една единствена планета няма необходимост да се опре на нещо външно и това е силното Слънце. Такъв човек ще се чувства винаги уверен в себе си. Той нищо може да не знае, но въпреки това ще е сигурен в себе си. Може и глупости да говори, но по такъв уверен в себе си начин, че другите ги мислят за истина.

От астрономическа гледна точка Слънцето е център на нашата Слънчева система, на нашата малка вселена и всички останали планети се въртят около него. За да може човек да притежава вътрешна вяра, той има нужда от здрав вътрешен център, което се определя от това, че при него вече е формирано слънчевото ядро. Наричаме го индивидуалност.

Дотук казахме два фактора, които са необходими за човека, за да може да премине от битие, което съществува в биологичните закони, към битие, което може да съществува в психическия свят. Силно Слънце и силен Юпитер, който дава стремеж към развитие. Висшето значение на Юпитер е вярата. Едно от изконните качества на душата е стремежът към ръст и разширение.

Самото понятие за ръст има различни гледни точки. Ако човек няма силно Слънце, той ще се опира на социалната среда, в която живее. За него понятието за ръст ще бъде свързано с онези критерии, които присъстват в тази среда. Как да определим размера на това израстване, на този ръст - голям ли е, малък ли е? Ако го мерим със сантиметър, взимаме мярката от земята нагоре. Имаме понятия за горе и за долу. Съответно този, който е по-близо до горе, е по-високо, а този, който е по-близо до земята, е на по-ниско. Затова човекът, който се стреми към израстване, винаги се съотнася спрямо нещо. Обществото задава своите идеали. Според него, ако имаш повече награди, чинове, звания, ти си по-високо, също и ако имаш повече пари и слава. Докато човекът се опира на критериите на средата, той никога не може да се развива. При него трябва да възникне вътрешен стремеж към самостоятелно израстване. Това се случва, ако той има силно Слънце и силен Юпитер. Слънцето е вътрешната реалност на човека. Казах, че Слънцето е уверено в себе си, дори и изобщо да не съответства на реалността. Затова трябва да има някакъв допълнителен фактор, който да постави човека в устойчива взаимовръзка, която да има реална основа.

Преди да се мине към нивото на психичните закони, човек трябва твърдо да стои на нивото на механичните закони, след това на нивото на органичните закони и чак накрая може да мине към нивото на психичните закони.

Кое дава стабилност на човека на нивото на механичните закони? Това е първото стъпало от развитието на човека - Сатурн.

Например искате да се занимавате с музика, имате потенциал. От какво ще започнете? От солфежа и от гамата. Системно и упорито ще се упражнявате да свирите гамата, докато не автоматизирате това умение.

При суфиите има понятие за трите стъпала на обучение на ученика. Първото стъпало е шериатът. Преди ученикът да продължи със своето обучение, той трябва да се научи изцяло да живее в съответствие със закона. След това, ако учителят му реши, че той е достоен да премине на следващото ниво, тогава започва да се обучава под непосредственото ръководство на своя учител. Учителят го въвежда в света на творчеството. След като преминат заедно това стъпало, учителят му казва: „сега вече ти сам можеш да чуваш гласа на Бога. Оттук нататък ще се развиваш според своето вътрешно чувство“.

Същите тези закони действат и в музиката. Първо трябва да отработите нормата и да умеете да правите това, което трябва да правите. След това учителят ще открие във вас цялата дълбочина на вашите способности. Ще ви помогне да разгърнете вашето вътрешно Слънце, за да можете вече сами да чувате гласа на Бога на музиката.

Същото се случва и в астрологията. Първо ученикът трябва да изучи много добре всички астрологични техники, след това вече започва да разбира езика на астрологията, защото той става жив за него. Тогава учителят започва да му показва дълбочината на астрологичното знание. Може да го свърже с пространството, в което живее астрологията, като в определен момент му казва, че вече може и сам, защото чувства астрологията, вече има канал.

На механичното ниво трябва просто безапелационно да се съблюдават правилата и нормите. Това е първоосновата като стадий на Сатурн. Сатурн не е само външният закон, това е и самодисциплината, чувството за отговорност. Този закон създава една своеобразна рамка за човека. Ако говорим чрез образа на яйцето, това е неговата черупка. Тя го предпазва от това да не се разтече. От една страна черупката те пази от външни въздействия, а от друга - не ти дава възможност да се разтечеш. Когато тази черупка се е формирала вече, тогава във вътрешността й започва да се формира вътрешното Слънце. Когато Слънцето стига до определен стадий, тогава вече има възможност да излезе на ниво на връзка с висшите планети.

Значи първо трябва да присъства Сатурн, това е много важно. Защото много пъти съм срещал хора, които са излезли в света на висшите енергии, без да имат вътрешна и външна опора. Какво представляват психичните заболявания? Учителя Дънов казва, че такива не съществуват. Душата не може да боледува и това е така. В края на 19-ти век имаше мода психолозите и психиатрите да сравняват гениалните учени с хора, които страдат от шизофрения. Тези състояния, в които се намира психически болният човек, и състоянията, в които се оказва геният в момент на творчество, са много близки. Човек е открил пространството на висшите сили, но всъщност самият той не е сформиран докрай и затова него там го няма. Вместо той да овладее тези сили и да ги използва, тези сили започват да владеят него. Никакво знание без сила не може да съществува. Ако искаш да получиш знание, ти непременно ще се сблъскаш със сила, която е свързана с това знание. Или тази сила ще те подчини на себе си, или ти ще успееш да я използваш. Кой може да се възползва от силата? Само този, който притежава вътрешна устойчивост. Така че, ако при човека не присъства устойчив Сатурн и усещане за външната реалност, ако има нездраво чувство на Аза, той попада в пространството на висшите сили и вместо да стане гений, се превръща в болен човек. За това нещо говори и Станислав Гроф. Той прави паралел между мистиците и психично болните хора. Липсва им ядро.

Сатурн, после Слънцето и след това Юпитер. Това са силите, които по някакъв начин трябва да взаимодействат помежду си, за да дадат на човека движение нагоре. Ако човек има силно Слънце и силен Сатурн, но не и Юпитер(т.е. силна жажда за ръст), той ще бъде уверен в себе си, ще гради нещо, но неговото чувство за Аза ще бъде по-силно от всичко и той няма да желае да надрастне самия себе си.  

Тези три фактора, които изброихме, са отдолу, а какво да кажем за факторите, с които ще се свържем отгоре?

Има само една планета, която дава на човека стремеж директно нагоре. Това е Уран. Нептун и Плутон също са мощни енергии, но, ако човекът няма висш идеал(Уран), тези планети могат да го отведат на грешно място. Затова, първата основа е устременост към небето. Жаждата за ръст на Юпитер е нещо голямо, това е вярата, но отгоре той трябва да чуе зова на Уран.

Нептун може напълно да размие човека, Плутон може да му даде огромна сила, но от нея той може да се възползва по различен начин. Неслучайно първата планета, която се намира отвъд Сатурн, е Уран. Той дава на човека посока нагоре. В символа на Уран има стрела, която е насочена нагоре. А под нея се намира едно Слънце с точка. Уран е планета, която кара човека да се стреми към висшето, да го иска, да го желае. Докато човек не осъзнава какво иска, ако той има силен Уран, той търси нещо, но не знае какво. Той не може дълго да стои на едно място. Една от характерните черти на Уран е желанието за някаква новост. Човек, който има силен Уран, не може твърде дълго да остава в спокойно състояние. Ти си постигнал нещо, в някаква сфера си много успешен, навсякъде ти аплодират, посрещат те с цветя, но минават една, две, три години и ти започваш да чувстваш вътрешна неудовлетвореност. Започва да ти се струва, че гниеш отвътре, че нещо в теб не е съвършено и ти искаш нагоре. Искаш да отхвърлиш това, което си направил. Нещо, което още вчера ти се е струвало велико постижение, днес вече разбираш колко е несъвършено, колко е остаряло и колко много желаеш да направиш следващата крачка нагоре. Това е постоянната потребност от новост, която е на качествено ниво. Ако човек не е открил за себе си небето и живее в материалния свят,  този Уран ще се стреми към физически промени, но той няма да открие пълна удовлетвореност. В емоционалната сфера ще има чести промени, но когато открива за себе си истинското качество на Уран, той усеща необходимост да се движи нагоре. Тогава започва да открива в себе си Високия идеал. При Учителя това е една от централните идеи(понятието за Високия идеал). Това е първото, което ни води нагоре. На едно място Мохамед казва, че всеки ден по 40 пъти се кае и неговото сърце се покрива с ръжда. Това е състоянието на непрекъснат ръст. Покаянието е усещане за несъвършенство. Усещане за това, че там, където се намираш ти, и това, което имаш, трябва да бъде отхвърлено назад, за да можеш да продължиш напред и нагоре. Всяко преминаване нагоре на следващо ниво дава усещане за несъвършенство и желание да преминеш нагоре. Покаянието е  изменение на ума. Уран е планетата, която постоянно ни стимулира да вървим нагоре. Непреривната жажда към съвършенство и истина. Обикновено човек не живее така както Мохамед, който е минавал по 40 стъпала на ден. Подтикът на Уран е веднъж на три, четири, пет, десет години. Движението на Уран ни извежда на ниво, от което можем да възприемаме небето. Юпитер и Уран са двете ръце, които се срещат. Уран е ръка, протегната отгоре, която от нашето подсъзнание изважда стремежа да се устремим нагоре. Юпитер е вярата и когато тези две планети се срещат,  можем да говорим за това, че се развиваме.

И така, имаме четири основни показатели в наталната карта:

Сатурн – Слънце

Юпитер - Уран

Техните взаимовръзки, положението им в наталната карта могат да посочват способностите и характеристиките на човека за неговия стремеж да се развива. Също и за нивото на неговото битие: механично ниво, органично ниво, психично ниво.  

Къде според вас в наталната карта може да се наблюдава принципно изменение на човека? Откъде в него може да се просмуче новото? Говоря за домовете, защото във всеки дом с човека се случва нещо. Вярата дава възможност и не говоря за 9 дом. Спомнете си, че Учителя казва, че единствено учител може да внесе в ученика качества, които ученикът не притежава изначално. Това е така нареченото изкуство на прякото предаване, когато учителят може да посее семе в ученика си. Може би много от вас са забелязали, че чрез словото на Учителя у вас възникват нови качества, които не сте притежавали до момента. С годините започваш да забелязваш, че мисленето ти се е променило, отношението към нещата също. Чул си нещо ценно от беседа на Учителя и след много години това семенце е прорасло в теб и е променило твоето мислене. Така че, Учителят може да върши тази работа през 11 дом. Когато човек излиза отвъд границите на своя привичен свят, това се нарича трансцедентална връзка. Това е сила, която го изнася извън рамките на обичайния му живот и пред него се откриват нови възможности, ново небе. Има още един дом, който може да даде на човека нещо ново. Правили са ми силно впечатление думите на Учителя, който казва така: „ако искате да развиете в себе си музикални способности, отидете и общувайте с музиканти. Станете приятели с тях“. Това е 7 дом. Когато има силна връзка с друг човек, дълбока сърдечна връзка. За 7 дом казваме, че това е домът на брака, това е дом на силна и дълбока духовна връзка, сърдечна дружба. Това не са приятелски връзки на 3 дом; това не е 11 дом, където са нашите съмишленици и има връзка между умовете на хората. 7 дом е връзка между сърцата с приятели или партньори.

Имаме два дома, през които в човека може да влезе нещо ново. През сърдечния 7 дом или умствения 11 дом. Домовете, свързани с развитие, са 7 и 11. Планетите, свързани с развитието, са Сатурн, Слънце, Юпитер и Уран.

Учителя казва, че истинският ученик е този, който се занимава с астрология, защото той има възможност да види света от птичи поглед.

Асцендентът също има голямо значение за интерпретацията на картата. Казваме, че той по сила на значимост е наравно със Слънцето. Дори смятаме, че човекът се развива от Слънцето към Асцендента. В началото на живота най-силно се наблюдават слънчевите черти. С годините обаче започват да се проявяват чертите на неговия изгряващ знак - Асцендента. Слънцето не отслабва, просто казваме, че се засилва Асцендентът. Ако човекът е извървял космически път и е утвърдил в себе си определено качество, то няма как да изчезне от него. Може да не се проявява през цялото време в максимална степен, но то винаги ще съществува. Наричаме го „вечно“ качество. Това е тухла на вечно качество, която е поставена в стена от сградата на бъдещия му храм.

Източник: https://www.youtube.com/watch?v=tK1qMX3IsbE

Статия със сходна тема: http://uraniabg.com/news/vazmojna-li-e-tochnata-prognoza

Превод от руски език - Иванова К.

Предишна Астрологични фактори за нивото на духовно развитие на човека. Левин. М.Б. Следваща
Задвижва се от Silla.IO PHP Application Development Framework