Теорията на т.нар. перинатални матрици е създадена и изследвана на практика от Станислав Гроф - психолог, живял и работил в Чехословакия през 60-90г. на XX век. Думата "перинатално" идва от "пери" /близо/ и „натално“ /рождено/ - състоянието на човека преди и малко след раждането му. Някои аспекти на тази теория, както и методите за нейното изследване, се оказват неприемливи за управляващата социалистическа партия и ученият е принуден да напусне страната, за да има възможност да развива своите идеи. Имигрира в САЩ, като там завършва своите изследвания и създава редица научни центрове в тази област. След 1989г. теорията му става популярна не само в САЩ, но и във всички бивши социалистически страни. В Москва има институт по трансперсонална медитация, в който се работи по неговия метод. За тези изследвания е удостоен и с нобелова награда. Гроф достига до извода, че много от симптомите и реакциите на неговите пациенти имат пряка връзка с процеса на тяхното раждане. Той забелязва, че колкото по-тежко и продължително е било то, толкова по-голям страх изпитват в определени критични жизнени ситуации. Гроф не се спира само върху наблюдението на тези симптоми, а решава по емпиричен път да проследи момента на раждане и да намери терапевтични методи, които биха могли да помагат на неговите пациенти. За да ги "върне" към това преживяване, използва ЛСД: широко разпространен през 60-те години на миналия век наркотик, с помощта на който пациентите се пренасяли във вътреутробно състояние, за да преминат отново през целия процес на появата си на бял свят. Именно заради употребата на ЛСД, както и поради последващите изводи и теорията му, Гроф е преследван и принуден да напусне родината си.
След сеансите пациентите му описвали състояния и преживяванията, които изпитали по време на собственото си раждане. На базата на тези свидетелства ученият създава своята Теория за перинаталните матрици. Прави връзка между откритите от него четири матрици със сведения от Библията, митологията, фолклора и така създава своята концепция. http://astroacademia.narod.ru/levin_mb/groff.htm
Обособява четири водещи психични усещания в човека, като ги назовава четири матрици, четири стереотипа или четири филтъра. Отбелязва, че те възникват преди и по време на раждането:
Първата: пребиваване в утробата на майката, комфорт - това е състоянието преди да започне самото раждане.
Първата матрица представлява изначалната хармония, първичното блаженство и разтваряне.
Обикновено приказките започват с описание на нея: "Живял някога цар, който имал трима сина. Всички били весели и задружни ...".
В Библията това е пребиваването на Адам и Ева в райската градина.
В нашето възприятие това са усещания за топлина, светлина, мекота, липса на граници, уют, блаженство, топли и меки цветове. В астрологията тези състояния наричаме нептунови.
Втората: начало на родилния процес. Настъпват първите болезнени контракции, а проходът все още е затворен. Върху плода се стоварва голям натиск и стрес от всички страни. Психически и физически се случва изхвърлянето му от райско състояние. Той не разбира защо го сполетява това, изпитва чувството за вина, отделеност, страх, безизходица.
Втората матрица представлява нарушаването на изначалната хармония.
В приказките това е, когато крадат невестата, коня или скъпоценностите и настъпва смут, тревога, дискомфорт: "Живели си в мир и любов, но..."
В Библията това е представено чрез изкушението на змията и плода на познанието: когато го вкусват, Адам и Ева осъзнават голотата си и от срам покриват телата си. Изгонени от рая, тръгват да се скитат. Облеклото тук е символ на ограничението.
В човешките стереотипи това са състояния на дискомфорт, принудителни обстоятелства, когато заобикалящият свят ни потиска. Вътре в себе си човек усеща, че няма право на избор. Изпада в депресия, затваря се в себе си, чувства безсилие, не разбира какво става наоколо, изпитва вина и страх. Усеща, че няма кой да му помогне - самотен, изоставен, безпомощен. Животът му се струва безсмислен, механичен, безсъдържателен, всичко е сиво и еднообразно. Задушава се, затиснат е, страда, има пред себе си стена, намира се в пещера. На езика на астрологията това са сатурновите състояния.
Третата: процесът, в който по родилните пътища с огромни усилия плодът започва да се движи към изхода. Той изпитва двойствени чувства: преодоляване на препятствията, заплаха от смърт, конфликт, но същевременно обединеност с майката в борбата за освобождението си.
Третата матрица е по-продължителна и представлява борбата за възстановяване на хармонията или един дълъг път към бъдещо блаженство.
В приказките това е, когато на главния герой се налага да преплава три морета и три океана, да се пребори с три змея, Баба Яга и други отрицателни персонажи.
В Библията това е пребиваването в земния, материалния свят, противостоенето на изкушенията, греховете.
В човешките разбирания това е движението към свободата, усещането, че са необходими усилия. Напрежение, но не като при втората матрица - тук човек чувства собствена активност, конфликт, динамика; усеща своята сила. На езика на астрологията работи Марс.
Четвъртата: бебето е на свобода. Присъства усещане за радост, страданията са свършили, вече съществува самостоятелност (отделеност).
Четвъртата матрица е освобождението, постигането на блаженство.
В приказките това е, когато главният герой се жени за прекрасната принцеса и става цар.
В Библията - възвръщането при Бога по духовен път.
В нашите усещания присъства простор, много възможности, отворен свят. Имаме чувството, че сме способни да направим много неща, изпитваме оптимизъм. На езика на астрологията това е Уран.
Ако се опитаме да опишем тези четири матрици чрез природни картини, може да се получи следното:
- Първата матрица е като морето, топлия пясък, на който лежим, вълните се плискат по брега, лек полъх на прохлада.
- Втората матрица напомня тъмна гора, влага, недостиг на кислород, блато, пещера, подземие.
- Третата матрица дава усещане за студената планинска река, водопад, огън, планини.
- Четвъртата матрица представлява широки пространства като полета, степи, равнини, върховете на планини, небе.
Човек преминава през тези четири матрици преди и по време на раждането си. Между тях не съществуват обособени граници и не можем да видим ясно прехода от едната към другата.
Между думите и чувствата съществува връзка. Едно силно преживяване (като например идването на „бял свят”) налага отпечатък на всичките последващи възприятия. За целия предстоящ живот се натрупват предварителни модели и очаквания. Между нас и света стои мощен слой на такива емоционални отпечатъци. Колкото по-рано и силно е преживяно нещо, толкова е по-ярък неговият отпечатък. При децата не съществува диференциране на процесите. Асоциациите им са по-широки. Понякога човек няма думи да опише какво е почувствал, случва се да не намери дори изразни средства за това, а се оказва, че е изработил генерализирани мисловни стереотипи в резултат на някакво преживяване.
Перинаталните матрици имат значение за ректификацията. Часът на раждане може да се установи чрез тази техника, но друг въпрос е кой е моментът на раждане?
- дали това е подаването на главата: огненото раждане;
- дали е първата глътка въздух: въздушното раждане;
- дали е прерязването на пъпната връв: земното раждане.
Има случаи, когато майката е сигурна в часа на раждане на детето, но астрологът вижда, че картата не работи, събитията не съответстват и тогава става ясно, че душата се е въплътила по-рано или по-късно в това тяло и моментът на раждане е друг.
Ние не притежаваме общ модел за възприемане на света. В човека едновременно присъстват и четирите матрици, но той често си избира една от тях като водеща: някой – първата (нептуновата), друг – втората (сатурновата), ако съответно раждането е протекло продължително и тежко. Третата матрица (марсовата) се усилва в човека, ако е имало травма, ако майката е имала разкъсвания, операция. Т.е. изборът на матрица е в зависимост от това как е протекъл процесът на раждане. Четвъртата матрица (урановата) рядко е водеща. Тя възниква при леко, плавно и спокойно, но често преждевременно раждане.
По наталната карта, правейки ректификация, можем да възстановим най-важните моменти от родилния процес. Например, ако в хороскопа доминира сатурновата матрица, човек вижда света в тъмни, черни цветове. Спомнете си главния герой на знаменития роман "Процес" на писателя Кафка, за който светът бе тежко и неуютно място, в който той се усещаше малък, самотен, склонен към депресии, песимизъм и тежки психични преживявания.
Интересен е въпросът за деца, родени с Цезарово сечение. Напоследък много бъдещи майки се обръщат към астролози, за да изчислят най-подходящия ден и час за операция. Често мотивът не е медицински, а това да си спестят болките на самият родилен процес. Но деца, родени по оперативен път, не са преминали през тези четири последователни етапа, през тези четири матрици. Ото Ранк се опитал да определи причините или корените на страха, изучавал е това явление в своите пациенти и провеждал изследвания в тази област. Стигнал до извода, че всички страхове са свързани с шока, преживян по време на раждането. Наблюдавал го е в особено тежки форми при малките деца. Смята, че при Цезарово сечение шокът е по-слаб и тези деца израстват по-смели, по-безстрашни, но това е само в началото (възрастта от 0 до 7г.). След това децата, преминали през борбата за излизане от утробата по естествен начин, ги задминават по някои способности.
Възниква въпрос и за бебета, родени във вода (Нептун): дали и при тях родовият шок е по-слаб? На Запад психолозите са изследвали последиците на този тип раждания и според тях тези деца се развиват по-успешно.
Ако човек смята, че светът е място, където се налага постоянно да се бори, то в него доминира третата перинатална матрица (Марс). Често това са агресивни личности. Техният модел на поведение ги държи винаги в готовност да отвърнат с удар, като това изразява тяхното възприемане на действителността. Това може да бъдат и хазартни типове, които смятат, че трябва да побеждават на всяка цена.
Когато обаче наблюдаваме дружелюбие, отвореност към света и хората, се срещаме с представители на четвърта матрица (урановата).
И ако първата матрица е състояние на тотален кеф, отпуснатост, то втората е чувство на вина, грях, страхове. Много хора постоянно живеят в тези категории, но други се опитват да се измъкнат от оковите на Сатурн.
Можем да разглеждаме една и съща ситуация от гледна точка на различни матрици - това зависи от нашето вътрешно състояние. В живота често се променя гледната ни точка спрямо различни житейски ситуации. Правим опити да се измъкнем от втората базова матрица и да отидем директно в четвъртата, но това не може да стане изведнъж. Най-често мигрираме между две съседни матрици. За повечето хора не е възможно да бъдат осъществени мигновени и внезапни преходи, но има и такива, които преминават извън рамките на четирите матрици. Те контролират тези свои преходи. Това са единици духовно извисени личности. Но тези, при които възприемането на света върви през филтъра на матриците, го правят последователно, а не скокообразно.
По наталната карта можем да проследим кои преходи човек предпочита и накъде ще тръгне от втората (базовата) перинатална матрица.
Ако е роден с втората матрица, на ключово място в хороскопа трябва да се намира Сатурн: най-често на куспида на някой дом. Следователно в живота си ще има избор: дали да тръгне напред към марсовата матрица, да прогресира, да се бори и да достигне урановата, или да деградира, като пасивно се върне към нептуновата, в която го чакат удоволствия като алкохол, отпускане, пасивност в живота и т.н.
Как се отразяват матриците в наталната карта и как можем да използваме това при ректификация?
Ако имаме ярко изразена втора перинатална матрица, тя се асоциира със Сатурн, който може да даде тежко и продължително раждане. Винаги питайте вашия клиент как е протекло то? И ако е дълго и продължително, най-често това е Сатурн в съвпад с ъглите на картата. Изобщо отбелязвайте положението на Сатурн и Плутон близо до куспидите на който и да е дом. Най-изразеното влияние на втората матрица е силното и неблагоприятно положение на Сатурн в хороскопа, неговият съвпад със Слънцето или Луната.
Плутон най-често дава опасност за живота на детето, родилна травма, а дори и на майката. Също и кървене, разкъсвания, неправилно предлежание на плода. Плутоновото раждане се отнася към третата (т.нар. Марсова) матрица.
При ректификация събираме информация относно това как на физически план е протекъл родилният процес. А как този шок от раждането се отразява на психическото състояние е вече друг важен въпрос. Дългото и продължително раждане дава ярко изразена ориентация към втората перинатална матрица.
В своите изследвания С. Гроф отбелязва, че всичко се запечатва на ниво „матрица на възприемане“. Присъщата ни матрица може да бъде проявена чрез различни поведенчески особености. Съществува т.нар. "матрица на фундаменталното отричане". Това е неспособност да приемаш живота такъв, какъвто в действителност е. Тук човек противостои на света, върви срещу потока на живота, робува на забрани, проявява негативни реакции спрямо всички естествени явления наоколо и недоверие към живота като цяло. При него има тенденция той сам да организира всичко, което го заобикаля, да анализира, да контролира и да проверява. Неговата принципно дълбока позиция е, че той не приема процесите в себе си, а вън от себе си на всичко поставя ограничения, норми, които е усвоил от различни етични кодекси. Външно това се проявява като неспособност да се държи естествено, да се отпусне, също и изблици на гняв. Този тип хора са затворени в себе си, обидчиви, недоверчиви, скептични. Често имат сериозни психологични бариери по отношение на всякаква свободна проява на живота. Не приемат любовта, не желаят да й дадат израз. Присъства дълбоко недоверие към себе си и към всички естествени процеси наоколо. Такива неща са характерни за човек с подчертан Сатурн в картата. Ако има и силни Луна или Слънце, тогава ще има алтернатива. Сатурн е първият носител на тази матрица, но при силно Слънце в картата това може да са само твърди самоограничения, без присъствие на страх. Трябва да анализираме цялата карта. При изгряващ Сатурн е възможно детето да е изпитало задушаване при раждането.
При Нептун на АСЦ е имало опасност от нагълтване с околоплодни води, с кръв.
Винаги гледайте човека към коя матрица го тегли най-силно, защото тя като модел на реакция ще доминира в трудни жизнени ситуации. Опитът сочи, че обикновено това е втората матрица. В какво се изразява нейната сила и как човек може да излезе от нея? Представете си, че се е разболял от обикновена настинка. Болестта му не е смъртоносна, но той изпитва чувства от типа на: "Аз съм самотен, изоставиха ме, отхвърлен съм, няма кой да ми помогне". Това е възприятие през филтъра на базовата матрица.
При Плутон не присъства такава еднозначност, както при Сатурн. При него имаме широк спектър от усещания: чувството, че си смачкан, безпомощен, че си една буболечка, едно малко винтче! Плутон създава усещане за потискаща, огромна безлична сила. Обаче той може да даде и напор. Можем да го отнесем и към втората, и към третата матрици. Това зависи от общия рисунък на картата.
Третата матрица се проявява най-силно при пубертетните типове. При нея често срещани изрази са от типа: "Ще ви избия всичките до крак!". Наблюдаваме цели народи, държави и култури с такъв манталитет.
При хората, които повече спадат към втората матрица, можем да наблюдаваме емоции на ниво ранно детство: безпомощност, безизходица, желание да се скриеш. Те изпитват дълбока жалост към себе си.
Интересно е, че Сатурн, дори да е много силен в картата, може да се проявява в човека и положително като способност да открие опора в самия себе си, самодисциплина, твърдост и търпение. При усещането за самота, ако той го смята за своя естествена форма, ако той го възприема като нещо нормално, това е случай на отработена втора матрица.
При третата матрица най-често срещаните силни планети в картата са Марс и Плутон. Изходът от кризата е чрез конфликт, борба, усилия, проливане на кръв. И дори само неправилното предлежание на плода в утробата на майката може да създаде латентен стремеж към преодоляване на тази ситуация, което да се превърне в безсъзнателно усещане през целия живот по-нататък: такъв човек непрекъснато попада в ситуации, в които трябва нещо да преодолява.
Наблюдавайте как човек се проявява в критични ситуации: тихо, твърдо или безкомпромисно, готов да се бори.
Когато водещите планети в картата са Луна и Нептун, тогава отнасяме модела на човека към първата перинатална матрица.
Любопитно е да отбележим, че Меркурий в силна позиция в картата възприема света извън всякакви матрици, той не го оцветява емоционално, само възприема и анализира фактите.
Четвъртата матрица, която отнасяме към Уран, дава самодостатъчност, система на собствени ценности, силен "Аз".
Когато някой е в депресия, това означава, че прекалено дълго се е задържал във втората матрица.
При всеки човек тези матрици с времето се променят. Как може да се намери изход от една матрица, за да се премине към друга?
Навлизането в реалността е най-важната цел на индивидуалното развитие на човека. Той трябва да възприема света такъв, какъвто е. Да постигне състояние на своето съзнание, в което да няма прекалено значими за него теми. Идеалът е, когато човек не придава на нищо прекалено голяма важност.
Втората перинатална матрица е най-кризисната и човек може само за кратко да пребивава в нея.
Хора, притегляни от третата матрица, не могат дълго да се задържат във втората.
От втората можем да преминаваме към първата или третата: да вървим към марсовата в ситуации на конфликти, борби и усилия, или към нептуновата, за да премахнем напрежението, да се отпуснем. Ако преходът се извършва чрез Луна или Нептун, човек отива към първата матрица. Това винаги е регрес, крачка назад, опит да се възвърне в детските си състояния.
Ако човек изпада в депресии, то емоциите са притъпени (Сатурн). Присъства само тежко безразличие, скука и черни краски.
Имаме избор: да се движим към третата матрица, да останем във втората или да се върнем към първата. Ако стигнем до четвъртата - това е духовният, урановият изход.
Когато говорим за преминаването от една матрица в друга, условно приемаме, че това е процес, в който се откъсваме от идеалното блажено състояние, в което се намираме в утробата на майката, като от първата до четвъртата матрица преминава процесът на формиране на нашата личност.
Чрез историята за Буда можем нагледно да видим всички тези преходи. Първият етап от живота му е силно подчертан. Той е царски син, който се ражда в дворец. Родителите му се стремят да го предпазват от всичко неприятно и грозно в живота. До осемнадесетата му година той живее безметежно като в рая, но неочаквано се сблъсква с четири признака на нещастието, иначе казано със Сатурн: бременна жена, болен човек, старец и погребение. Проумял реалността, Буда тръгва по пътя на аскетизма, борбата и накрая, постига четвъртата матрица, седейки под дървото в нирвана. Тогава получава озарение и оттук започва неговата проповед и служене на хората. След урановото просветление, той отново се озовава в нептуновата матрица, но във висша нейна градация. Това, което изпитва, е подобно на усещането, което бебето има в утробата на майка си. Отдава се и на религията, което отново е Нептун. Четирите матрици вървят по спирала.
Любопитно е, че втората матрица ни е абсолютно необходима: изолацията, самотата, ограничението на волята ни, попадането в мрака са все ключови моменти, за да може човек да се откъсне от първоначалното си райско състояние, да излезе от майчината утроба.
Съвременната култура има майчински модел: обществото, държавата, културата, родината-майка. Семейната и родителската среда е майчинска по своята същност. Формирането на волята и мисленето също става в тази култура. Много често, навлизайки в самостоятелния живот, някои хора така си и остават в домашна и сигурна среда.
Типът мислене, системата от ценности се изграждат и преживяват чрез културата. Затова процесът на откъсване от първата матрица преминава през криза. Когато човек излиза от своята култура, това става чрез криза. Той или заминава някъде надалеч, или го пъдят насила, или се противопоставя на нещо, но винаги усеща депривация, изпитва самота.
Изходът от лоното може да става по два начина:
Първия - човек съзнателно го прави, прерязва "пъпната връв", проумява себе си като отделна самостоятелна личност.
Втория - самият човек не се вписва в рамките на своята култура. Тогава той преминава към друга култура, но също майчинска. Това може да е секта или църква, което не представяла преход към самостоятелно мислене. Той си намира религиозен авторитет, доверява се изцяло на някаква вяра и смята, че това му носи щастие. С огромна радост прехвърля грижите си на това духовно лице, организация, като смята, че е постигнал хармония. Това е преход от втората матрица към първата. Тук изходът не е чрез алкохол, наркотици, а за сметка на друга майка - религията.
Ако в картата има силно изразен Марс, Плутон, Уран, винаги обръщайте внимание в коя позиция се намира Сатурн, гледайте дали Юпитер има силно положение: тогава човекът би могъл от втората матрица да премине към третата, а не да регресира назад към първата.
Как самият човек усеща тези свои състояния? Най-често като кризисни. Ситуацията за него е обективна, обаче той не вижда положителни възможности за изход. Усеща себе си в постоянно противоборство: това е третата матрица.
Почти е невъзможно някой да премине от първата директно към третата матрица, защото тя представлява нещо като по-високо ниво на зрялост за него. Ако той не е готов да порасне, трябва да се чака докато узрее.
Ако човекът се намира във втората матрица, която е ключова, той усеща своето състояние като безсмислено и непонятно. В него се поражда чувство на страх и вина. Ние като астролози можем да опишем този процес като нещо съвсем обективно, да подходим от друга гледна точка. Можем да претълкуваме ситуацията в позитивен ключ.
Защо според вас обяснения от типа: "Това е кармична ситуация", имат такава популярност както сред астролозите, така и сред нашите клиенти?
Човек лесно може да разбере каква е повредата в неговия телевизор, но, за да проумее защо не му върви в живота, му трябва време. Той очаква различните ситуации, в които изпада, да имат смисъл. Ако опишем случващото се като изкупуване на предишна карма, той започва да вижда светлина. Съществува разбиране, че изкупителната жертва е свещена. В този случай може да има докосване до четвъртата перинатална матрица. А може и да има изход към първата: човек да се отпусне, да се откаже. Но най-същественото е осмислянето на ситуацията. Хората се обръщат към астролог, именно за да разберат смисъла, значението на някое събитие. Често самият клиент не може да зададе точен въпрос дори. Той просто се оплаква. Но, разбира се, само осмислянето на ситуацията от космична гледна точка не решава проблема.
При отговора астрологът може да изпадне в две крайности:
- първата е да даде набор от формули и механизми за действие;
- втората – да води абстрактен разговор за Духа, което удовлетворява някои клиенти.
По време на консултирането, астрологът трябва да зарази клиента със своето усещане за света, да му предостави друга гледна точка на нещата. Много е трудно да промениш начина на мислене на един човек. Ако срещаме по-голямо разбиране от неговата страна, ще е лесно да му обясним някои неща, като няма начин да го прехвърлим от първата към четвъртата матрица, но можем да му помогнем да премине от втората към третата. Ние правим опит да опишем друга картина на света, да му дадем възможност за друг изход, да му вдъхнем сили за търпение и действие.
Когато човек се намира във втората перинатална матрица, времето като че ли спира. Той смята, че нещата винаги са били такива, в момента са, и занапред ще бъдат. Постоянно се връща към миналото (Сатурн) и напред вижда само тъмнина. Ние поставяме някакъв срок на процеса, маркираме началото и края на нещата: това просветлява ситуацията, извежда я от тъмницата. Това, разбира се, са позитивни методи в нашата работа, но те не отговарят на главния въпрос, поставен от клиента: "Какво да правя?".
Левин М.Б.
