Astrocenter Urania logo

Астроцентър Урания

Обучение по астрология

Статии

Отвори всички Затвори

Показатели за творчество в наталната карта

Lotus

Левин М.Б.

Дадената работа не е завършено изследване, това по-скоро е едно съобщение за предварителните резултати, до които съм достигнал. За астролозите, които се занимават с тази тема, то може да бъде полезно като указание за това в коя посока да търсят показатели за творчество и в коя не.
Търсенето на показатели за творчество в наталната карта отдавна е факт, като за този период от време вече се сформираха няколко мита по темата. Като начало, нека разгледаме някои от тях.

Кое НЕ Е фактор, определящ творческите способности?

Първо, никакви съчетания на домовете сами по себе си не определят наличието на творческите способности.

Прието е да се смята, че 5ти дом определя творческите способности на нативуса, тяхното наличие.

При внимателно разглеждане се оказва, че това не е така. Наистина 5ти дом често е активен в хороскопите на хората на изкуството. Но ако анализирате картите на хора, които не се занимават с нищо творческо, ще забележите, че там 5тият дом е също много активен.

Хора, които имат активен 5ти дом в наталната карта, демонстрират това не в способностите си, а чрез мотивацията си към дейността, с която са ангажирани. 5ти дом предопределя въвлечеността, хазарта, стремежа да превърнеш дейността си в увлекателна игра, желанието да се занимаваш с това, което най-много харесваш – всички тези потребности са много близки до тези, които имат хора от творческите сфери.

Аналогично на това ъгловите домове не говорят за творчески способности, дори не говорят за креативност, но могат на посочват особености на характера, които често имат продуктивните хора.

По този начин силен, обозначен като такъв с наличието на планети 1ви дом, говори за активен характер на личността и готовност упорито човек да отстоява своето, а това е важно условие за продуктивността и способността за самостоятелна дейност.

Силен 10ти дом може да говори за силна мотивация към социален успех, за социалната значимост на продукта. Той също така, може да говори за активен ум, който се стреми да се изяви.

Силен 7ми дом може да говори за публичния характер на дейността, за стремеж към популярност. Всички тези черти често са характерни именно за хора, които са продуктивни (но не задължително творчески), а за наличието на творчески способности да не е указание.

Повече от другите могат да кажат 4ти и 12ти домове – те обозначават дълбочината на темата, по-силното влияние на безсъзнателното върху съдържанието. Но въпреки това това не е достатъчно.

Както и взаимовръзките между домовете също не говорят за творчески способности. Например, положителна връзка между 10ти и 5ти домове често говори за стремеж да се занимаваш с работа, която ти е интересна, която освен всичко останало ти носи и емоционално удовлетворение, но не говори за наличието на творчески способности.

Положителната връзка на 1ви и 10ти домове говори за способността на индивида да упражнява онзи вид дейност, който се явява негова професия, както и за продуктивността в дадената сфера. Това несъмнено са важни съставляващи на творчеството като такова, но въпреки това не са указание за наличието на творчески способности.

Същото може да се каже и за аспектите сами по себе си. Като пример може да се даде митът за зелените аспекти, тоест тези от групата на Квинтила, които е прието да се наричат творчески.

Наличието на такъв аспект или няколко такива аспекти в картата говори за подвижността и съществените промени в сферите на живота, които обозначават съответните аспекти, но никак не говорят за творчески способности в човека. Разбира се, творчеството е динамика, но динамиката далеч не винаги е творчество.

Нещо повече, нито домовете, нито техните връзки, нито сами по себе си отделните аспекти не определят нито творчеството, нито дори най-обикновената продуктивност и реализираност. Целият опит на астрологичната практика – моята и на моите колеги от академията, говори за това, че съществуват указания за това дали човек ще постигне реализираност и продуктивност и това го дават конфигурациите от аспекти и само те.

Специалните способности, тоест способностите към определен вид дейност, зависят на първо място от аспектите на планетите, свързани с този вид дейност. А продуктивността и възможността за реализация възникват, когато тези аспекти се затварят във фигури от аспекти. Следва да отбележим, че се взимат предвид само аспектите, които се формират между планетите. Но и специалните способности все още не са показател за творчество.

Грешките на астролозите

Може да се отбележат няколко типа грешки, които се допускат от астролозите, занимаващи се с откриването на показатели за творчество в наталната карта. Стандартният подход към този проблем е прост: взимат се карти на известни личности и се търсят в тях общи черти или се обработват някакви статистически показатели. При това изследователите допускат в анализа си същите стандартни грешки.

Първа грешка: смесват се творчеството и успешността.

Още една грешка възниква, когато изследователят неправилно подбира контролната група лица или неправилно провежда контролирани изследвания. Пример за това е известно изследване, което осветява способности към научна дейност у нативуса от връзката между 3ти, 9ти и 10ти домове. Тук трябва да има няколко и то различни като тип контролни групи. Ако се подберат внимателно, ще видим, че това изследване дава отговор на съвсем различен въпрос.

Трета и най-разпространена грешка е, че има неточни и неверни параметри, по които се подбира. Отново от гореспоменатия пример: подбор на учените по параметър на наличие на кандидатска дисертация. По-добре е да се изберат индивиди, които имат най-висока степен на цитируемост. Дисертацията, както стана ясно след промените, невинаги е показател за предразположеност към наука. Много от кандидатите за високи научни степени започнаха свой собствен бизнес и станаха успешни. Мотивацията за научна работа се оказа ниска за сметка на мотивацията към успех и самореализация. По времето на Съветския съюз имаше много малко възможности човек да се развие кариерно и пътят на науката донякъде това го предлагаше. В момента, в които дойдоха промените и пространството стана свободно и с повече варианти, хората се махнаха от пътя на науката. Ние дори още като студенти перифразирахме Некрасов: „учен можеш да не бъдеш, но кандидат на науките си задължен“.

Много съществена грешка е неспособността да се различи резултат от каква дейност се явява успехът: на творческа или не. В дадения случай вината не е на астролозите, а е тяхна беда. При нас е слаба фактическата страна на изследванията, ние добре владеем астрологическите методи, но сме зле запознати с предмета на изследване.

На най-голяма грешка е опитът да се определим наличието на творчески способности с помощта на няколко факта (най-често 3,4), без да се отчита общата структура на психиката. Способностите в науката и в изкуството се търсят, опирайки се на няколко планети, домове или връзки между тях, без да се анализира цялостната картина на наталната карта. Това, разбира се, значително улеснява изследването, но не води до никакви сериозни резултати.

Всички работи от подобен тип се отличават с механичност и демонстрират неразбирането от авторите на човека като психическо същество. Грубо казано, авторите на такива текстове възприемат човека като много сложна машина, компютър например, но не повече от това.

Алтернативни съображения

В същото това време работите на Джоунс, Гоклен и други астролози, които са провеждали изследвания върху карти на известни личности, ни навеждат на мисълта, че най-високите резултати в различни области на човешката дейност са свързани, не само с наличието на способности в тези сфери, но и с някои особености на личността като цяло.

Например, статистиката на Гоклен. Това е изследване за връзката между разположението на планетите в наталната карта и резултатите в определена област(на дейността), като те показват висока корелация само в карти на известни личности в дадената професионална сфера. Ако се разшири извадката и към нея се добавят хора, които са постигнали в дадената сфера на дейност резултати на средно ниво, нивото на корелация рязко спада.

Аналогично е с фигурите на М. Джоунс. Например Възелът (bundle) - всички 10 планети са скупчени в 120 градуса. Това са най-редките карти. За такъв човек е характерна голяма събраност, силна концентрация върху своите, обикновено тесни интереси, слаба реакция спрямо външни стимули. Тук е характерно умението да се изстисква максимумът от минимума, нативусът може със силата на своето его да въздейства върху целия свят. Акцентуацията върху зоните, квадрантите и полусферите на хороскопа индивидуализира значението на тази фигура на Джоунс. В сферата на пространството, което не е заето от планети, няма обективно възприятие на случващото се, там е най-уязвима тази фигура.

Въпреки това тази конфигурация на небето се разполага за около 10 дни. Колко хора се раждат с Възел и колко от тях демонстрират способността да „изстискат максимума от минимума и със силата на своето его да въздействат върху целия свят“ ?

Разбира се възниква идеята за това, че за да се постигнат изтъкнати резултати, са необходими някакви допълнителни черти на характера. След определени мои размишления и наблюдения се формира следният извод: за да може надареността да се превърне в талант, е необходимо личността да бъде целеустремена, такава, която да се изразява в съзвучие с три фундаментални способности: да можеш, да искаш и да правиш. Но как може да се опише това съзвучие?

В астрологичната литература не намерих нищо, на което можем да се опрем в търсенето на отговора на този въпрос.

Също така, близо до нас в менталното пространство се намира науката, която може да работи с факти значително по-добре от астролозите – това е психологията. Астрологията превъзхожда психологията по степен на развитост и структурираност на езика, по степен на обобщеност и т.н. Но, когато става въпрос за конкретност, за факти, тук психолозите ни превъзхождат поне с едно ниво. Реших да не откривам топлата вода, а да се обърна към тези, които добре познават дадената материя- към специалистите в областта на психологията на творчеството.

Помощ от приятел или какво мислят психолозите на тази тема

Един от най-изявените руски психолози в областта на психологията на творчеството – В. Н. Дружинин пише в своята статия „Надареност. Талант. Гениалност“ следното: „В основата на таланта на личността е залегнало уникално съчетание на високо ниво на развитие на общите и специалните способности, мотивация, черти на характера и особености на темперамента“ (В.Н. Дружинин. Антимемуары. Изд. 2-е, Том 1. Издательство потребительского общества «Ещё не поздно!» Ярославль. 2011, стр. 25.)

Тоест, талантът не е просто много високо ниво на способности в определен вид дейност. За това изначалната надареност да се превърне в талант са необходими още и определени черти на характера. А именно, освен наличието на социални способности(да можеш), трябва да има съответни способности да искаш (мотивация) и волеви способности (да правиш). И най-важното е тези три способности да работят в една и съща посока.

След това Вадимир Дружинин прави още по-значимо твърдение: „не съществуват особени творчески способности, а има личност, която притежава определена мотивация и черти“ (пак там стр. 52)

„Трябва да се разграничат проявлението на надареността като такава, тоест наличието в детето на определени изтъкнати способности към нещо, от изявата на надареността като талант- тоест надареността, която дава някакъв творчески продукт“(пак там, стр.32)

„Изследователите на интелекта отдавана са достигнали до извода за слабата връзка между творческите способности и способностите към обучение и интелект“ (пак там стр. 47)

И така, талантът – това не са някакви особени способности, а свойство на личността като цяло.

С какви черти се характеризира талантливият човек?

„На талантливите хора са присъщи определени личностни черти: първо, висока мотивация към постижения, надежда за успех и отсъствие на страх от провал, които позволяват да се преодолеят трудностите и да не оставят делото си при първи неуспех. Второ, персонална въвлеченост, независимост и убеденост във важността на своето дело. За талантливия човек собственото мнение е по-важно от социалните стандарти. Талантливите хора са независими, не се влияят от другите, не се поддават на групов натиск. Те са възприемчиви към всичко ново и различно, не се страхуват от непривични или неочаквани ситуации, имат развити естетическо чувство и търпимост към другите хора. Те, като правило, не са агресивни и заедно с това са по-темпераментни и тревожни, по-сериозни в общуването, отколкото обикновените хора.“(пак там, стр. 26)

„Има, така да се каже, обобщен портрет на надарения човек. Първо, на него му е присъща автономност на поведението, той може да се противопоставя на мнението на групата и не се поддава на натиска на социалното обкръжение. …Това не е инат. Той е достатъчно гъвкав като всеки интелектуално надарен човек. Не е склонен да се конфронтира, не е агресивен, но има смелостта да остане независим в своите съждения и постъпки. Второ, той може дълго да се занимава с дадена дейност, без това да му гарантира успех… На него му е интересно дали тази истина е неопровержима, както смятат. Той има готовност за диалог, няма да отхвърли никое, дори най-неочаквано предложение.

Трето, при надарения човек има високо развито естетическо чувство. Той е емоционално раним и има повишена тревожност.

Още една особеност на надарените хора е тяхното нетипично от гледна точка на повече хора поведение. Нашите социални отношения и правила на поведение са условни, ирационални. Можете да ги приемете или отхвърлите, но не можете логически да ги обосновете. И малките логици или мислители не могат да разберат необходимостта да се приемат безусловно условните социални отношения“(пак там, стр. 34)

„Американският психолог К. Тейлор в резултат на многогодишни изследвания на творчески надарените деца стигнал до заключение, че, изглеждайки окуражени, те са в по-голяма степен независими в съжденията си, нямат почит към условностите и авторитетите, имат изключително развито чувство за хумор и умение да намерят смешното в необичайни ситуации. Те са в по-малка степен загрижени за реда и организацията на работата, имат по-темпераментна натура“(пак там, стр. 55)

Тревожността на личността

В статията „Тези трудни …надарени деца“: „Надареното дете е в по-голяма степен чувствително към разнообразието на света, по-лесно разбира другия човек. Но от друга страна съществува силна връзка между „творческото мислене“ и „тревожността на личността“.“(пак там, стр. 28)

Ниво на интелект

„.. надареното дете може да се държи колкото си иска „дивашки“, но нивото му на интелект винаги е по-високо, отколкото това на неговите връстници“(пак там, стр. 29).

Характер на творческия процес

„най-важното в творчеството не е външната активност, а вътрешната – именно актът на създаване на идеала, на образа на света. Външната активност е само реализация на идеята в завършен продукт и се явява второстепенна по отношение на вътрешната активност.

Обособявайки признаците на творческия акт, на практика всички изследователи изтъкват неговата безсъзнателност, спонтанност, неконролируемост отстрана на волята и разума, а също така промяната на съзнанието(неговото състояние) по това време.

…Започвайки да съчинява стихотворение, поетът като правило, не знае с какво ще завърши новия ред и често се учудва от това, което се е получило…“(пак там, стр. 47)

Дейността и творчеството

В изследването на способностите към творчество следва да се разделят съзидателната дейност и творчеството.

„На пръв поглед дейността и творчеството са противоположни по своя психологически механизъм.

Човек се включва в съвместната дейност в следствие на външни и вътрешни рационални причини. Творчеството е спонтанно, не се планира.

Дейността – целесъобразна, произволна, рационална и съзнателно регулируема.

Дейността се стимулира от определена мотивация, … постигането на резултат завършва определен етап на дейността.

…Творчеството е нецелесъобразно непроизволно, ирационално и не се поддава (в момента на творческия акт) на регулация отстрана на съзнанието…Творческият продукт само прикрепя процеса, като го превръща в преследване на целта(новото стихотворение е продължение на предишното, според И. Бродски)“(пак там, стр. 42-43)

„спонтанността, внезапността, независимостта на творческия акт от външните причини – това е вторият основен негов признак.

…Съзнанието е пасивно и може само да възприема творческия продукт. Безсъзнателното активно поражда творческия продукт и го представя на съзнанието“(пак там, стр 44)

„Творчеството е изход отвъд границите на традицията и стереотипите“(пак там, стр. 52)

Подражанието като етап на развитие на способностите към творчеството

„Изследванията.. показаха, че развитието на креативността преминава като минимум през две фази.

Първата фаза… В това време подражанието на детето на значим възрастен като креативен образец вероятно е основният механизъм за формирането на креативността.

Втората фаза… Юношата и девойката определят за себе си „идеалния образец“, на който се стремят да подражават(дори отъждествявайки се с него). Втората фаза завършва с отрицание на собствената подражателна продуктивност и с отрицание на бившия вече „идеал“. Индивидът или завинаги се задържа във фазата на подражание, или преминава към оригиналното творчество (пак там, стр. 63)“

„подражанието е психологически механизъм на креативността и се базира върху изначалното (поне около 3-5г.) развито въображение, речевите способности и чувството за форма. Подражанието е необходимо, за да може да се овладее културно закрепеният начин за творческа дейност“.(пак там, тр. 66)

Ще изброим по отделно най-важните черти на характера, които са присъщи на творческите личности, като  ги разделим на групи:

Първа група:

  1. - автономност на поведението;
  2. - не се поддава на натиск на социалното обкръжение, но не е инат;
  3. - личното му мнение е по-важно от социалните стандарти;
  4. - независим, не се  поддава лесно на внушения, не се поддава на групов натиск;
  5. - има смелост да остане независим в своите съждения и постъпки;
  6. - убеденост във важността на своето дело;
  7. - персонална въвлеченост в процеса.

Група 1 говори за изтъкнато, подчертано Слънце в хороскопа.

Втора група:

  1. - прекалено независими в съжденията си;
  2. - нямат почитание към условностите и авторитетите;
  3. - прекалено развито чувство за хумор и умение да намери смешното в необикновени ситуации;
  4. - възприемчив към всичко ново;
  5. - не се страхува от непознати и неочаквани ситуации;
  6. - нетипично, от гледна точка на повечето хора, поведение;
  7. - има готовност да приеме всякакво непредвидено предизвикателство.

Група 2 сочи за наличие на подчертан Уран в картата.

Трета група:

  1. - висока мотивация за постигане на целите;
  2. - надежда за успех;
  3. - може дълго време да се занимава с едно и също дело, без да има гаранция, че ще постигне успех в това.

Група 3 сочи за изявен Юпитер в картата.

Четвърта група:

  1. - отсъствие на страх пред провал;
  2. - не са прекалено ангажирани с реда  и организацията на работата.

Група 4 сочи за Сатурн, който не потиска. Тоест Слънцето, възможно и Луната, са по-силни от Сатурн.

Пета група:

  1. - развито естетическо чувство;
  2. - търпимост към другите хора.

Група 5 сочи за изявена Венера или изявен Нептун.

Шеста група:

  1. - високо ниво на интелект;
  2. - пластичност на мисленето.

Група 6 сочи за изявен Меркурий в картата в силни съчетания с висши планети.

Седма група:

  1. - в по-голяма степен темпераментен и тревожен;
  2. - не е склонен към конфронтация, не е агресивен.

Група 7 говори за общо ниво на развитие, но може да сочи и за подчертани женски планети в хороскопа.

Високото ниво на интелект говори за това, че Меркурий трябва да има силна и активна позиция.

Изявената способност към подражание на първия етап на  формирането на творческа личност говори за това, че в картата би следвало да бъдат изтъкнати Луната и Нептун.

Развитото естетическо чувство говори за активното участие на Венера и Нептун.

И другите характеристики на творческия процес, особено ролята на безсъзнателното, еднозначно посочва активното проявление на  висшите планети и/или Луната.  Но особено посочва активността на Уран. Ако още се вземат характеристики от група 2, може да се твърди, че без активното участие на Уран не може да има творчески процес.

Но активните висши планети трябва задължително да се съчетават в картата със силна и позитивна Слънчева и Юпитерианска мотивация. Иначе, вместо творческа дейност ще възникне дейност разрушителна: „Ако … за творчеството човек не е подготвен, той се срива в областта на разрушението. Както творчеството, така и разрушението са амотови, спонтанни, безкористни и самопотискащи. Това не е целенасочена дейност, а спонтанно проявление на човешката същност“ (пак там, стр. 60-62).

Като цяло излиза голям набор от планети: Меркурий, Венера или Нептун, Луна или Нептун, Слънце, Юпитер, Уран. Тоест, като минимум шест планети и всички те трябва да участват активно и силно във формирането на характера. Както и Сатурн, който не потиска.

Какво могат да кажат по темата окултистите?

Руският литературовед, поет и преводач Анатолий Александрович Якобсон на своите занятия по време на литературния кръжок в училище №2 веднъж казал: „при поет от средно ниво задължително има две-три велики произведения, иначе той не е поет. Но при великия поет почти всички са такива“. Това означава, че човека от съзидателния план на живота рядко могат да го посещават творчески състояния. Но творческите хора пребивават в тези състояния по време на своята работа постоянно.

Това повдига въпроса за нивото на развитие на човека. Окултният поглед върху темата за творчеството е близък до този на психолозите: творчеството е свързано с определен тип енергии. Ще ги наречен творчески.

Потенциално те присъстват във всеки човек, но да се възползва от тях човек може, само ако е постигнал определено ниво на битието. Творческите енергии могат да се проявят както в човека, който е близък по нивото на своето битие до творческото ниво, но това е голяма рядкост.

Тоест, творческият човек е човек, който е постигнал в своето развитие творческото ниво. С други думи – способността към творчество се определя от нивото на развитие.

Ще опитаме да опишем тези нива.

Както виждаме, една от най-важните съставляващи на творческата личност е особеният характер на мотивация.

Можем да обособим няколко основни нива на личността в съответствие с водещата мотивация.

1.Спящата душа. Отсъства мотивация за постигане на нещо, за ръст. Човекът е част от социалната среда, в която е потопен. Личността не е развита. Най-високата мотивация в тази група е да не съм по-зле от другите.

Подгрупа на първата група – Homo Ludens (по Хьойзинха) - „човекът, който играе“. Животът като едно голямо развлечение. Търсене на приятното или интересното прекарване на времето.

2.Пробуждане на обективния ум. Стремеж към постигане на нещо, към ръст. Но при това постигане на нещо разбирайте в сатурново – юпитериански смисъл: да постигнеш нещо в очите на социума, в системата на ценности, която обществото предлага. Личността още не е формирана, но започва да се формира.

Първите три категории може да се обозначат като „Потребители“. Първата – пасивен потребител или неутрален. Втората и третата – активен потребител.

3.Съзиждащ човек. Личността е формирана. Възниква и се превръща във водеща потребност от самореализация и мотивация към съзидателна дейност. От потребител човек се превръща в Съзидател.  Започва да се формира индивидуалността.

4.Творчески човек. Индивидуалността е почти формирана или изцяло сформирана. Творчеството се превръща във водеща потребност. На основата на съзидателната мотивация израства творческата активност. Това е съществен момент: както се вижда от предишния, творчеството не може да се прояви, ако  не е формирана съзидателната мотивация.

5.Развиващият се човек. Водеща става потребността от развитие.

6.Съвършеният човек. Този пункт е въведен само затова, за да се направи класификацията пълна. Ние твърде малко можем да кажем за потребностите на това ниво на развитие.

Следва да се отбележи, че водещата мотивация не отрича наличието на мотивация, която е от по-ниско ниво. И обратното, индивиди от по-ниско ниво могат понякога да се изкачват до по висока мотивация(най-често под влиянието на високо развита личност или на внезапно възникнало силно чувство). Но това се случва крайно рядко, като те остават на това ниво много за кратко. Развитието не се определя от нивото, на което индивидът може да попадне за момент, като на гости, а от нивото, на което постоянно живее и откъдето може понякога и дори често да слиза на по-ниски нива.

Развитието

Следва да се споменат няколко думи за развитието. Необходимо е да се различава развитието от ръста. Ръстът е проявление на вродени възможности на индивида. Развитието е поява на нови възможности, повишаване степента на свобода, усложняване на структурата. Потребността от развитие и развитието като смисъл на живота станаха в достатъчна степен разпространени едва в европейската култура.

Индивидът сам за себе си не формулира задължително подобна потребност именно като потребността от това да се развива.

Тя може да бъде формулирана като стремеж към идеала, към съвършенството, жажда за познание, стремеж към висшата истина в изкуството и в науката, но във всички случаи това се проявява като стремеж да надскочиш самия себе си и готовност към вътрешно усилие. На нея съответства вярата във възможността да постигнеш това, което желаещ, и устремеността към бъдещето.

Това несъмнено е потребност на духа и астрологично представлява ураническа потребност. Нито една планета, освен Уран, не задава подобна потребност от вътрешно развитие. При това, задължително присъства особено чувство за отговорност за собствения живот. Това чувство принципно отличава петото и шестото ниво от по-ниските. На всички предишни нива господства възглед за живота като свое притежание, с него може да се разпореждаш по свое усмотрение.

На творческото ниво за първи път започва да се появява нов възглед за живота: индивидът усеща, че е отговорен пред нещо по-висше за това как и за какво той използва своя живот. Човекът осъзнава или само интуитивно усеща, че животът му по определен начин е свързан с висшия живот и той, в една или друга степен, е проводник на висши влияния.

Този поглед върху своя живот преобладава на шестото ниво.

Древните гърци смятали, че човек е създаден, за да може боговете през него да слизат на Земята. С други думи, човекът е призован да бъде проводник на Божественото творчество. Това означава, че своето истинско призвание той започва да реализира само от петото, творческото ниво.

Първото принципно различие на човека от животното възниква на четвъртото ниво, но тук все още доминира авторското чувство, чувството за собственост върху „своя“ продукт. Това е кръстопътят, който предопределя възможността за преход  на следващото ниво.

И така, може да се направи следният извод: Индивидът израства до нивото на човек, само когато в него започне да доминира двойката Слънце-Уран като ядно на личността и като водеща потребност. Слънцето-това е основата на съзиданието. Уран – това е основата на творчеството.

Тук е много важно да се отдели случаят, когато Уран определя водещата мотивация, от този, когато той определя водещите способности. Във втория случай може да се сформира способен програмист или физик с мотивация на потребител.

Хората от пето и шесто ниво (а може би само от шесто) можем да наречем Homo Uranian- Ураническият човек. А ако се сещате, на гръцки уранос (ουρανός) е небеса, тогава се получава още и Небесен човек.

Забележка

В текста се използваха изрази: „активни планети“, „обособени, изтъкнати планети“. Тези понятия отчасти са сходни с обикновеното астрологично понятие „силни планети“. Но има и съществени разлики. В дадения доклад няма възможност подробно да се разгледа тази тема. Засега ще се ограничим с определението, че тези планети оказват доминиращо влияние върху структурата на личността.

Предишна Показатели за творчество в наталната карта Следваща
Задвижва се от Silla.IO PHP Application Development Framework