Astrocenter Urania logo

Астроцентър Урания

Обучение по астрология

Статии

Отвори всички Затвори

Закономерности на дхармата, кармата, смъртта и прераждането

Lotus

Превод от руски по записки от лекции на организацията „Новый акрополь“ в Москва от 1992г.

 

Законите на дхармата и кармата.

Съществуват две понятия, които имат общ корен, но различно значение: DHARMA и DHARMAN

DHR= синтез, ред, хармония. В природата съществуват вътрешни закономерности, в съответствие с които прогресира еволюцията. DHARMA е законът на съществуването, основата на реда, хармонията, той съдържа смисъла на еволюцията. Това е вибрацията на всичко съществуващо. Има две страни на медала - dharma и dharman.

DHARMAN= Вселената е организирана и в нея цари абсолютен ред и хармония във всичко. Вселената е като един подреден дом, в който влизате за първи път. Може да няма никого, но вие усещате присъствието на разумно същество. Съответно всеки от нас може да усети висшия разум във вселената, това невидимо същество, което присъства на всякъде и вибрира според своите закони. Това е първият вечен закон на съществуването на висшия разум - dharman.

Всички същества във вселената са отражение на този dharman. Във всеки от нас той оставя своята следа. В Библията се казва, че Бог взел парче глина, направил от него човек и му вдъхнал живот. Dharman е този, който вдъхва живот на милиарди светове. Всички същества, които взимат участие в еволюцията, се ръководят от този закон на съществуването.

Символ на dharman е кръг с точка. Той обхваща всичко, без да има начало и край, като едновременно с това той е и център на съществуването. И център, и безкрайност. Всички метафизични тайнства се съдържат в dharman (за какво сме тук, за какво живеем?) Този закон има хиляди проявления, различни форми и образи.


Всеки човек има своята dharma. Слънчевата система, дървото, мравката. Dharma е вътрешният, скритият закон във всеки от нас. Той съдържа цялата ни история, скритата ни природа и в какво тя се проявява. Може да я подложим на обсъждане: Кой съм аз? От къде идвам и накъде отивам? Какъв е смисълът на моята еволюция и през какви етапи тя ще преминава? Какъв е смисълът на съществуването ми в еволюцията на вселената?

Sva-dharma е нашият дълг или функция. Как ние участваме в еволюцията? Защо сме тук? Къде е началото и краят ми? Какво ме задвижва постоянно? Чрез каква функция ще проявявам всичко това, чрез какъв дълг?

Чаша. Тя служи за това, за да се пие от нея. Ако това се случва, значи тя изпълнява своята мисия. Sva-dharma на чашата е да пият от нея, ако това не се случва, нейната dharma няма да бъде проявена! Лекар. Той трябва да изцелява, изпълнявайки своята sva-dharma, мисия, а не да е мениджър, да речем. Неговата dharma трябва да се прояви чрез изцеляването на страдащите. Осъзнаването на своята лична dharma и sva-dharma е все едно да осъзнаеш божествения закон. „По-добре да следваш собствения си закон, отколкото да проявяваш чуждия!“ Дори и другият човек да ни служи като еталон, той има различно от нашето предназначение. Щом другите живеят по този начин, значи и аз така ще правя!

В съответствие с личната dharma и sva-dharma на човека му се дава минимум и максимум потенциал, който той може да употреби в един живот. Тези потенциали при всеки човек са различни. Това, което на мен ми е лесно, на другия му е непосилно или невъзможно. Ако пресъздавам закона на другия, има опасност да разруша себе си! Ако не проявявам собствения си потенциал и живея като другите, няма да еволюирам. Личният дълг е по-добър от чуждия, дори и вторият да е изпълнен безупречно! Човек трябва да влага сърцето си в това, което върши. Проявяването на dharma е работа с вътрешния глас на човека. Ценно е това, което носим и проявяваме. Трябва да намерим форма, чрез която да изразим състоянието на душата си.


KARMA = да действаш. Когато разбереш какво ти е предназначението, трябва да узнаеш как да го прилагаш. Съдбата - това е механизмът на природата.

Karman е смисълът; защо всичко съществува, вечният закон на проявлението на Бога. Вътре в него има множество малки закони. Karman е един, а karma са неговите проявления. Karman казва, че на човек не му се дава нищо, което не може да издържи. Съдбата е проявление на този закон. За всекиго тя е уникална. Всичко в живота си има причина, смисъл, функция и съответно последствия. Всичко в този живот е последствие от предишните инкарнации. Закон на акцията и реакцията.

Човешката душа не еволюира равномерно, защото развитието й е скокообразно. Със силата, с която тя се блъска в една стена, със същата се и оттласква от нея. Karma наричаме механизма на познание, който природата е пригодила към еволюцията на човека. Човекът обикновено върви в разрез с хармонията. Законът на кармата е една игра, изпълнена с радости и страдания. Душата се учи да намира средния път. Всичко е реакция на природата, когато човекът минава границите. Като игра на тенис с природата. Съдбата се състои от конкретни събития, които се дават от природата. Каквото посееш, това ще пожънеш. Карма- това е справедливостта, всяко нещо, което правя, се регистрира, превръща се в семе, което ще даде плод. Човекът обвинява съдбата, че другите са богати и щастливи и т.н., но това значи, че той не изпълнява своето предназначение. Съдбата не е абстрактен механизъм, човекът сам я твори.


Природата на всеки разпределя задачите във вид на карма. Кармата е голямото училище на живота. Всичко е предопределено. Но къде тогава е свободата на избора? Мога ли да решавам нещо сам? Системата на карма е много гъвкава. Тя съвместява както свободата на избора, така и предопределеността.

Представете си един кораб, който плува по течението. Реката, морето, океанът - това е човешката еволюция, която трябва да извървим. Този кораб има маршрут. Ако плаваме на този кораб, на борда му правим това, което искаме. Но да слезем от кораба не можем, защото ще потънем. Съответно имаме свобода в рамките на еволюцията, която ни е дадена. Изборът се прави преди да се качим на кораба. Човекът идва на Земята или за да служи, или да се учи.

Възможността за избор е най-голямото кармично тайнство. Ако човек върви по пътя на ученика, иска да се променя, да работи върху себе си, тогава той може да промени маршрута, като крайната цел си остава същата. Съдбата на пътника ще зависи от работата на екипажа. „Ти си актьор, на който му се дава определена роля, ти си в пиесата, но режисьорът избира коя роля ще играеш. Твоята работа е да я изиграеш добре“.


Всяка мисъл и емоция се записва от природата. На това основание се разработва съдбата на човека. Всички събития са шанс да проявим същността си и ако ги пропускаме, те се връщат под друга форма. Това е учебният материал на природата за човека. Дават се определени кармични събития, за да се натрупват проби и грешки, за да може човекът да разбере какво му трябва. Това е една практическа лаборатория за проби и грешки. Най- трудното нещо е да разберем към кой предмет се отнася дадената ситуация, да свържем предмета със събитието, което ни се праща, за да се проявим. Кармата не работи по системата на наказанието и наградата. Това е урок, изпитание, а не наказание. Най- трудните събития са пратени с цел човекът да събуди в себе си сили, които не изявява иначе. Като инициация. Това е благословия на природата, защото иначе сами не бихме дръзнали. Цялостно обучение на душата в дадената инкарнация, в един живот. Най-хубавият момент на кармата е подаръкът на природата за нашите старания. Това, което се иска от нас, са УСИЛИЯ. Другото е работа на кармата. Тя е механизъм, работи като „швейцарски часовник“. Трябва да се проумее етическият момент на безсмислеността на отмъщението на човека. Той все едно взима ролята на съдия, която не му е дадена от природата. Ние не разбираме механизмите на природата, като нейни антиподи сме, не можем да хармонираме с нея.


Видове карма:

1. Колективна карма. Карма на групата, на каквато и да било група: на народ, държава, семейство, колектив, на видовете: животни, растения.

Има два варианта на проявление :

- за дълъг или кратък срок. Колективната карма се създава, когато по определени причини се извършват колективни действия от поне двама човека. Каква е разликата между колективната карма за кратък или за дълъг период?

Колективна карма за дълъг период обединява всички души:

1.които трябва да преминат през определен етап от еволюцията. Те имат приблизително еднакво ниво на развитие.

2. или на душите са им необходими подобни условия за предопределените изпитания.


Колективни тестове, изпити. Не случайно се раждаме в определена държава. Трудно е да се освободиш от подобна карма. Имигрираш в САЩ, а носиш кармата на България. В Щатите ще ти се случва същото, което се случва с българите в България. Можеш да се включиш в чужда колективна карма, ако имаш такава предопределеност в индивидуалната си карма. Избор въпреки или в резултат на своята карма. Карма не е географско място, тя преследва човека навсякъде. Той изпада в ситуации, попада на хора, които много конкретно му „преподават“ уроците, които той трябва да вземе.

Понякога неочаквано за човека, той попада в колективни обстоятелства, събития. Те може да са както негативни - катастрофи, нещастия, така и позитивни - общи прозрения т.н.

Има много конкретни срокове, които се отпускат за един човешки живот и те са свързани със запас от енергия, предвиден за това ни въплъщение. Моментът на смъртта, говори за изчерпването на тази енергия, изтощаването на акумулатора. В природата абсурди и случайности не съществуват. Така наречените „Спасителни отряди“ облекчават тези трудни моменти за душата. Човекът не може да влияе на колективната карма, има нива, до които той не може да достигне. Той може да участва в потока на промяната на тази карма, при положение че го прави съзнателно заедно с другите около себе си. Заратустра казва, че при раждането на човека му се дава избор- тъмнина или светлина. В зависимост от избора си, той ще получава дял от съответната колективна карма.

2. Индивидуална карма. По-обикновената колективна карма е като тази на животните, растенията, минералите - чрез тях се отразяват законите на колективната карма на вида. Тяхното развитие, еволюция се случва чрез колективните монади, души. Те се сливат с душите на други себеподобни, които имат сходна карма. Върховното развитие на частичката от колективната душа е да придобие собствена карма, да получи това право.

Всяка съдба е синтез на това, през което вече сме преминали преди. Всичко, което ни се случва, е плод на това, което сме засели преди. Няма подаръци или наказания, всичко е обвързано с нашите постъпки. Отмъщението е безсмислено нещо. Това, което отнемете от другите, ще вземат и от вас.


Кармични дългове: внезапно някой ви прави нещо добро или зло. Той изпълнява такъв кармичен дълг към вас. Случайни неща няма. Забележете доколко чудесно работи природата, като на всеки индивид в еднакви за всички условия предоставя индивидуален урок. Всяко страдание, дисхармония е указание за това, че нещо трябва да се промени.

В живота за всичко се плаща! Няма нищо безплатно. Всичко трябва да се заслужи. Плащаш или чрез страдание(в последствие), или чрез изкупление(в аванс). Всичко това се развива паралелно - изплащам дългове и после взимам на кредит. Нито един „подарък“ на съдбата не остава незаплатен.

Никое усилие не се губи в природата, дори и да не води до конкретни резултати. Но усилието трябва да е искрено и не да е за себе си, а в името на другия.


Да вземеш чужда карма, да я нарамиш и да пробиваш път на другите - това е изкуплението. Но това чест или право е? Трябва да се научим да ценим дори и най-малките неща, които кармата ни дава. Положителната и отрицателната карма са две страни на един и същи медал. Кармата ни дава срок минимум и максимум за това да свършим определена работа. Много от кармичните събития са повторни шансове(кредит), за да изпълним тези условия. Отрицателната карма се натрупва заради пропуснати шансове… Трябва да се опитваме да променяме подхода си, начина, по който сме действали досега, за да вземем ефективно този урок.


Положителната карма. Тук най-важен критерий е подходът на човека, това какви са му намеренията - егоистични или алтруистични. Тя може да се трупа от само себе си. Но и въпреки неуспехите, които индивидът претърпява, но въз основа искрените му усилия. Тогава му се дава малко „аванс“.

Има и карма, която се дава ситуационно. Например представете си водач на автобус, който нарочно затваря вратите на автобуса пред едвам ходеща възрастна жена. Много скоро той ще си „получи заслуженото“, като падне и се удари или нещо подобно.


Смъртта. Ако сметките са чисти, платени, тогава моментът на смъртта ще е лек и душата ще получи своето освобождение. Смъртта обуславя продължението на човешката еволюция, само че на други нива. Единствено в нас не умира монадата, безсмъртната ни душа. Именно тя е свързана с човешкото тяло чрез сребърната нишка антакарана. Тя е като ефирен гръбначен стълб. Това е божественият лъч светлина, който пронизва всички нива на човешкото съществуване. В момента на смъртта тази нишка се скъсва и се отделя от тялото. Физическото тяло остава без космическа енергия като едно пожълтяло листо, падащо от дървото. То остава да се разлага, а душата си отива. От човека се отделя и праническото му тяло, което може да обикаля около безжизненото си физическо тяло още половин година. След като и праническото тяло отмира, душата преживява повторна смърт. Именно праническото тяло по време на спиритичните сеанси за извикване на духове се явява пред хората. То не е човекът, нито носи неговата душа.

Към Рая, или както още го наричат ведите Девахан, се стремят 99 % от душите, към техния дом. Там почиват преди да настъпи следващата им инкарнация. Там душата се среща с всички, които са с нея на една духовна вълна. Според египтяните „долината на сълзите“, на страданията е физическият план, земният живот. Но не всички души попадат в Девахан. Къде ще отидеш след смъртта зависи от земния ти живот. С понятието смърт е свързана и носталгията за „онзи“ хубав живот. Животът е подготовка за смъртта. Хубавата смърт е ново възраждане.

Обикновено половин година преди смъртта при човека идват натрапчиви мисли за това. Това е призив да приведеш в ред всичките си дела. Ако човекът страда от някаква болест - 2, 3 дена преди да умре той като че ли се подобрява. Това е така, защото душата се сбогува със своето обиталище, с тялото си.

Първият момент на смъртта. Този момент не е страшен, но е странен. В този момент Ангел–хранителят започва да играе своята роля. Човекът трябва да го почувства. Човекът се сблъсква с този ефект на кинолентата на живота, когато в рамките на секунда вижда хронологията на целия си живот, но само констатира това. Нищо не може да поправи вече. Няма време, това е стрес и осъзнаване на огромната илюзия. Това е най- трагичният момент за човека - чувството за безизходица. Най-страшно е чувството за вина към роднините и близките, недовършените неща. По-нататък душата започва да се бори за живота си. Иска да живее, не може да се смири със смъртта. Трябва да си позволи да умре. Ако в това време вижда и истериите на близките си хора, тя се травмира неимоверно и не иска да си тръгва. Започва да изпитва чувство за дълг. Вижда безжизненото си тяло и всячески се опитва да даде знак на близките си, за да покаже, че е още жива.. Ако откаже да си ходи, може да изпусне момента за преминаване и да остане в астрала! Изпитва шок и от факта на скъсването на сребърната нишка. 3 дни душата чака да се отвори врата, през която тя ще мине в друго ниво. Ако откаже да го направи, може да остане и да броди без тяло из астрала. Трябва да й се помогне, трябва да я пуснат близките й.

Друг значим момент по време на умирането е паниката. „Никой не ме вижда, какво да правя?“ Тогава при душата идва нейният Ангел-хранител, нейното „ка“. Появява се светлината, идват починалите близки. Те дават указания и насочват душата какво да прави. Душата трябва да е спокойна, за да напусне земния план. Ако пропусне момента, в който трябва да премине, може да остане заложник на физическия план. Затова близките мислено трябва да я успокоят и да я помолят да си отиде. „Тръгвай!“.

Очакването да се отвори вратата към другото измерение е от 3 до 40 дни. Душата присъства на собственото си погребение, на помена. В тези моменти тя е много сензитивна, може да чете мисли. Не трябва да се крещи по умрелия човек, той всичко чува и разбира, долавя всеки фалш.

За да изпратиш душа на починал, трябва мъжество, спокойствие, да й се даде да разбере, че близките я подкрепят. Любовта им ще я пази на онзи свят. Но в никакъв случай не трябва да се извиква душата обратно. Ако е възможно, човекът е добре да почине вкъщи, заобиколен от близките. Душата му иска да се сбогува, да бъде с близките си. Много е жестоко да я лишите от това. Ако човек е починал в болницата, значи така е трябвало да стане. Душата му ще ви чувства, независимо къде сте. Ако това не се случва, тогава идват „Спасителните отряди“. Те облекчават мъките на душата. Съставени са от светли души на хора. Те винаги са около местата, на които стават катастрофи, в болниците, за да посрещат душите на починалите. Като Андерсеновата русалка, която се превърна в морска пяна и носеше благословение на хората: "Малката русалка е сломена, когато се появяват сестрите ѝ с отрязани коси. Магьосницата ги е взела в замяна на вълшебен нож, с помощта на който русалката може да си възвърне предишния облик, ако прониже с него принца в сърцето. Русалката няма сили да го убие, затова се хвърля в морето и тялото ѝ се разпада като морска пяна. Тя, обаче, не умира, а се превръща в една от дъщерите на въздуха — прозрачни летящи създания, които макар да нямат човешка душа, могат сами да я спечелят с добри дела".

Съветът е да не се съхраняват неща на покойници и подредена негова стая, за да се даде на душата да разбере, че тук вече нищо не я задържа.


Преди да се завърне за нова инкарнация, душата преминава през определени етажи на астрала.

Има понятие Кама Лока, което в християнството се именува Чистилище. В противен случай душата щеше да си заспива и да се реинкарнира в следващия си живот като след един дълъг сън.

След момента на смъртта, както казахме, душата прави преход и се озовава в Кама Лока = светът на желанията, само че в безтелесно състояние. Започва да се труди на психически план. Всички души отиват там, защото всички имат желания. Там душата трябва да се пречисти от всички земни желания. Кама Лока има множество поднива. Започвайки от низшите и свършвайки с високите планове, където има много прекрасни и високи ментални форми. В Кама Лока има както красиви усещания, така и тайни звена, изтъкани от страх и неизвестност. Това е един динамичен и абстрактен свят. Но много красив! Важно е човек да не се подлъже по него. Зад всяка такава красива форма се крие невидима задънена улица, която го поглъща, защото съответства на нивото на неговите желания и страсти. Как да се откъсне от тези страсти и желание: 1. да им се отдаде донякъде … или 2. да прехвърли вниманието си върху нещо противоположно. В ниските нива на Кама Лока попадат хора, силно зависими от определени свои желания. Там започва тежка абстиненция. Душата трябва да се справи и да продължи нагоре.

Следващото изпитание идва след като душата е преминала през дадените трудности и сега трябва да се срещне със собствената си сянка, със собствените си недостатъци. Душата се среща с демона на тъмнината, после навлиза в сърцевината на тъмнината, където се среща с демоните, които представляват един от най- големите й недостатъци на Земята. Те я терзаят. Душата трябва да се срещне със сянката си и да я приеме, да я интегрира. Когато започне борбата, има два изхода: 1.Победа, тъй като светлината в душата е повече. Тогава сенчестата страна се разпада. 2. Надделява тъмнината, душата се връща в „затвора“, попада в капана на собствените си демони. Какво ще я спаси? Подходът - егоизъм или алтруизъм…Човекът тук върху себе си изпитва пораженията на това, което е разрушавал в другите. Ако преодолее тези състояния, открива същината на нещата, тогава се появява светлината.

В Кама Лока  има и още един, последен капан. Първите два стадия бяха очевидно трудни, доколкото тук имаме нещо различно. Последното изпитание изглежда светло, привлекателно, безобидно и красиво, защото то е есенция на всичко, към което сме се стремили в земния живот. Но тук под всяко цвете има змия! В живота е необходимо да разграничаваме всички свои високи стремежи, които способстват за самовеличаенето от истинните високи цели, които са функция на осъзнатите духовни търсения. Първите са егоистични. Пример: поет, който постоянно мечтае за музата, броди в света на висшите желания, съответно именно в Кама Лока той ще намери  това, за което е мечтаел. Кама Лока е свят на илюзии- астралният свят ги инициира. На това ниво са подложени на изпитание истинските намерения на душата!


Да се върнем на астралното тяло, което остава да се „разлага“ в астрала след физическата смърт на човека, като душата вече е преминала в Кама Лока или Девахан. За разпада на това тяло е необходимо повече време (около 6 мес.), то все още съхранява  следи от чувства, емоции и духовни процеси в своята памет. Пази тази информация, докато „батериите“ на астралното тяло не се изтощят напълно. Това астрално тяло изпълнява всякакви неща, които са били характерни за човека приживе. Нарича се астрална ларва. При един спиритичен сеанс за извикване на починал, вместо него ще се яви тази същност. Разбира се тя ще проявява характерни за покойния качества и поведение. Дори може да се засели в тялото на някой от присъстващите и да предизвика раздвоение на личността. Такива сеанси са крайно опасни!

Девахан е дългоочакваното място, на което душата копнее да си почива, нейният дом. Това е най-реалното и в същото време субективно състояние.

Цялата информация за преражданията се пази в каузалното тяло. Там се пазят определени значими състояния за душата, нейният опит, всичко, което й е скъпо. Съответно в условията на това, което ни е най-скъпо, ние попадаме в Девахан. Ако най- скъпото е било семейството за човека, там душата ще се съедини с него, защото чувствата са били безкористни. Състоянието на душата прилича на почивка, сън. Нищо не пречи - нито психиката, нито тялото. Той е в единение с най- скъпото си. Но какво става, ако то е все още на Земята, това най- скъпо(децата, съпругът)? Това няма значение. За душата  животът в Девахан е абсолютно идеален, около нея са най- скъпите му същества, заобиколена е от цялата топлина, която приживе дори не е могла да усети. Затова е важно в живота да имаме нещо скъпо, което да ни топли в Девахана. Но не и да сме фанатизирани по отношение на него.

Девахан е субективно състояние, но не и илюзия, а единствената реалност, която душата притежава. От гледна точка на Девахана земният живот е нереален, както и Девахан за земния живот е нереален. Деваханът не продължава вечно, а има фина освежаваща сила за душата, като съня..

90 %  от душите имат много неплатени дългове и кредити на Земята, затова са призовани да се връщат…

Най-трудният момент за душата е този, в който трябва да се върне обратно на Земята. Там я очаква забвението, амнезията, тя ще забрави за Девахан. Съответно и тук душата се сбогува с най-скъпото си нещо до следващата среща в Девахан. Ако там душата е контактувала с други близки на нея души, те създават фини знаци, жестове, за да могат да се познаят на Земята - това може да е усмивка, поглед, жест. Тази информация ще се пази в нашето каузално тяло. Когато душата влиза във физическо тяло, това за нея е все едно да се помести в камък или дърво. Дава й се нова психика, прана, физическо тяло, загубва се предишното съзнание, това е истински кошмар…Единственото, което остава, е непоколебимата вяра, че на Земята ще се срещне с любимите си, а после заедно отново ще се върне там. На Земята се променят критериите - ние се радваме на раждането, а скърбим за смъртта на близките ни. Животът започва и свършва с опитите на душата да създаде Девахана на Земята. Ако човекът в крайна сметка не е успял да стигне до Девахана, когато се инкарнира отново, той прилича на един изморен старец, който за нищо няма сили и вдъхновение. Душата му е изморена и вечно се оплаква от това. 


Когато хората създават деца, всичко зависи от това какво те влагат в акта на творение. Ако говорим за похот или алкохолно опиянение, насилие, тогава душите, които слизат, са от ниските слоеве, от Кама Лока. Това са диви души, изтерзани от Кама Лока, или души, които тъкмо са стигнали до Девахан и веднага трябва да се връщат на Земята. Ако  родителите силно желаят детето и се обичат, тогава при тях се спуска душа от Девахан, която откликва на техния зов от състрадание.

Най- ужасният момент е, когато душата трябва да с спусне в материята. Новото съзнание се събужда с първия писък на новороденото. Душата влиза в тялото чак през четвъртия месец от бременността. Преди това абортът не носи тежки кармични последствия. От първия до третия месец в корема на майката фетусът повтаря еволюционните нива на минералите, растенията, животните.

Когато душата вече е призвана да прекрати своето пребиваване във високите планове, тя започва да търси подходящи условия за инкарнация. В съответствие със своето еволюционно ниво, тя произвежда характерен зов, вибрация, дава своята заявка за родители. Определени кармични механизми ѝ намират подходящо тяло. Принципът е базиран на привличането на подобното. Зовът е насочен към родители, които имат сходна с дадената душа вибрации.

Също така от голямо значение е моментът на зачеване и това в какво състояние са били родителите. От това ще зависи от какви планове ще се спусне душа за тях.

Ако това е само секс, без любов, импулсът, който ще се отдели от двойката, няма да стигне далеч. Той ще бъде уловен от душа, която не е стигнала по-далеч от Кама Лока. Съответно при този случай може да има голямо разминаване между родителите и новоинкарниралата се душа. Те са духовно чужди едни на други. Има и редки изключения, ако майката или бащата са много фини духовно хора, ако един от тях много иска дете, тогава е възможно дори и от Девахан да се отзове душа, която да се спусне при човека, защото го е съжалила. Ако душата е случайна, тогава ще има голямо духовно отчуждение. В момента 90% от душите са случайни. В случаите на извратено зачатие могат да се родят деца без души. Това са страшни хора - садисти, убийци, душевноболни, обикновено живеят до 30 години. В такива тела се заселват и така наречени ларви.

Ако между родителите има истинска любов, взаимовръзка, уважение, топлина, импулсът отива много високо. Да се извика сродна душа може само в момента на зачатие. Но само ако любовта е истинска, защото кармата, душата не можеш да я излъжеш. Тя реагира не на думи, а на това, което е отвътре. Трябва да има любовни чувства не само в момента на зачатие, но и преди това, защото душата се готви от по-рано. 

Добре е родителите да се подготвят предварително. Моментът на зачатието се избира интуитивно. Душата отгоре ръководи родителите си, насочва ги по време на бременността. Стресовете по време на бременността влияят  на душата зле. Вероятно е и детето после в живота си ще се сблъска с такива проблеми. Детето прибавя към своите кармични уроци и тези на майката.

В изключителни случаи, когато душа от Девахан трябва да мине през някакви много сложни уроци и изпитания, на нея й се дават родители от ниско еволюционно ниво, пияници, престъпници… Обратното също е възможно - на високо духовни родители им се изпраща душа от Кама Лока. Това е карма на родителите, те имат високи мисли, но не действат. Не трябва да се опитваме да променим децата си, защото това е невъзможно.

В момента на първия писък, новороденото изцяло губи връзка с предишното си съзнание и на него му е необходимо много време, за да се приспособи към живота на Земята. До 7г. детето има отворен канал, връзка със света, от който е дошъл. То може да вижда Ангел- хранителя си, да има видения, сънища за мястото, от което идва.  Когато се формира конкретно-образното мислене, абстрактното изчезва. Симбиозът с майката и Ангел-хранителя се скъсва на 7г. възраст и започва живот на обикновен човек.

Заедно с първия писък на новороденото при него идват различни невидими същества: феите на съдбата, хранителите на неговата съдба, като му оставят 3 подаръка, чрез които детето проявява своята истинска същност. Ако ги ползва, ще съхранява връзката си тези невидими същества. Например на физически план му се подарява кръстче, талисман, засажда се дърво. Невидимите му приятели идват един път в годината при него- на рождения му ден. Около 28 година вече личността се смята за пълноценно развита. След цикъла на Сатурн (28-30), човек е в състояние да осъзнае мисията си.

Учителите могат да се инкарнират през 20, 30 години. Обикновените души средно през 600 години. Учителите не почиват в Девахан, за тях Земята е Девахан. Тук те могат да се извисят толкова високо, че да постигнат земен рай. 


Смърт – специални случаи. Самоубийство.

Това е трагедия, която има отражение на всички планове. Определени случаи като Джордано Бруно, Сократ не се смятат за самоубийство. От раждането на човека му се дава определен кармичен потенциал - минимум и максимум кармични изпитания, които са му предопределени. С кармата се дава и определен запас от енергия на всички нива. Едно от изпитанията за човека е в това равномерно да разпределя този енергиен запас, за да му стигне за всички кармични изпитания. Както човек управлява своя месечен паричен доход, така трябва  и енергията. Когато умира, това значи, че този запас е изчерпан. Кармата определя момента на смъртта.

Моментът на самоубийство.

Това е безсъзнателно решение, предварително прерязване на сребърната нишка. Остава неизползван кармичен потенциал, остава непроявена, но предвидена поне като програма минимум карма. Душата се намира в ужасна ситуация. Кармата остава и душата не може да си отиде; пораждат  се огромни страдания…

Изкуствено е скъсана връзката с физическото тяло, но жизнената енергия остава, като тя свързва душата в физическите желания на индивида. Потребностите ги има, но те не могат да се удовлетворят. Душата има чувство на глад, жажда, студ, но тяло няма. Тя изпада в паника. От момента, в който самоубиецът посяга на живота си, до този на смъртта, започва тази паника - вече нищо не може да се направи. Идва разкаянието.  Как да се върна обратно?

Душата не може да си отиде, принудена е да чака сроковете, предвидени от нейната карма за физическата й смърт. На това тя се ядосва, изпада в афект. Няма възможност да се разинкарнира. Зацикля в това състояние на безпомощност и не може да облекчи мъките си.  Тази безизходна се създава не от природата, а от самия човек. Единственото, което може да й помогне, е огромна любов отстрана на живите близки.

Самоубийството не е кармично предопределено събитие. В момента на самоубийство човекът е в състояние на вътрешна истерия, като контролът върху себе си е изцяло изгубен. В този момент Ангел- хранителят започва да се бори за човека, опитва се да го изведе от това състояние(случайно позвъняване, идва някой човек, попречва му по някакъв начин). 

Как да се помогне на такъв човек? Да се поеме ролята на Ангел- хранител, да се подпомогне неговата воля, дори и след самоубийството. След като на физическото тяло е сложен край, Ангел-хранителят е вече безсилен. Седи и чака заедно с душата. Няма начин човек да се освободи от живота преди срока на изтичане на неговата карма. Но ако в живота на самоубиеца е имало някой, когото наистина е обичал и ако той също го е обичал, тогава молитвите, любовта ще успокоят душата и тя спокойно ще дочака предопределения си край.

Често, за да се спаси, душата на самоубиеца търси друго тяло, което да ползва и изпитва физически усещания. Психически слабите хора са застрашени от такова заселване. Наркоманите, алкохолиците са такива. Тяхната психика не е защитена. Душите на самоубийците бродят около такива места- публични домове, наркомански свърталища. Тогава човекът започва да страда от раздвояване на личността. Това е като ново, изкуствено въплъщение. Тези новозаселили се души довеждат до ужасни постъпки наркозависимите и т.н.  Те могат да се оправдават с това, че вътрешният им глас им е наредил да извършат това и това.. В тях често се заселват и астрални ларви. Заради тези заселници душите на алкохолиците си създават с тях обща карма и след физическата си смърт остават взаимосвързани. Превръщат се в души-двойници. В стресови ситуации те не слушат гласа на Ангел- хранителя, а на тази душа двойник. Тогава човешката душа озверява. Да помогне може всеки добронамерен импулс. Ангел- хранителят също броди заедно с тези души-двойници, защото е свързан с кармата на душата на въплътения човек. 

Самоубийството на деца до 17 години не се разценя като такова. Ако това са детски души, за тях се грижат „Спасителните отряди“, на душата й се помага да се разинкарнира.

При ритуалните самоубийства-харакирита и т.н. човек интуитивно усеща момента на смъртта си, който съвпада и с кармичното предопределение. Смята се за жертвоприношение от кармична гледна точка. За камикадзетата носи кармична отговорност този, който ги е подвел да извършат това.

Случаи на деца, които умират предварително, внезапно. Често те после бързо се инкарнират наново. Това са деца- ангели. Приживе те са по-мъдри от връстниците им. На тях им е предопределено рано да починат. Те като че ли живеят по-осъзнато, за да получат предопределения житейски опит, това което в минал живот не са отработили. За родителите е чест да имат такова дете, защото то носи много развита и мъдра душа. След себе си оставят диря на чистота. Роднините им се утешават със спомена за тях.


Защо не помним нищо от това, което се случва след смъртта? За този вид памет отговаря така нареченото каузално тяло. Всяко събитие, което ни се случва, се записва в него. Никое събитие не се запомня изцяло, а под формата на кодове, стенографира се като на диск. За да си припомним нещо, са необходими определени инструменти. За да се разшифроват, са необходими определени психологически структури.  Ние сме дискове без CD player.  В нас е заложено всичко, но ние не можем да го разшифроваме. В каузалното тяло не се записва съвсем всичко, а най-ярките преживявания на личността, дълговременните импулси. Те предават истинската информация за човека и не могат да бъдат унищожени. Ако задействаме механизмите за спомняне- чрез хипноза, холотропно дишане, те ще се явят под формата на сънища или като откъслечни образи. По същия интуитивен начин ние разпознаваме душите, които вероятно и в този живот сме срещали. Например виждате дворец и логически може да тълкувате, че сте свързани с тази постройка, но истината е, че това е синтезиран образ, който е ключ към цяла верига от записи.

Това е огромна милост на природата, че ние не помним миналите си инкарнации. В противен случай човек цял живот би живял в очакване на смъртта. С подобно вседостъпно познание човек би живял в постоянна паника. Ние оперираме чрез етиката и морала на физически план и не можем да преживеем дадени спомени, защото по време на тяхното случване е имало други критерии; има естествена забрана за спомнянето на миналите животи, наложена ни от природата. Имайте пред вид, че когато човек е осведомен за кармичния механизъм, той вече носи цялата кармична отговорност, осъзнал е как стоят нещата и сега от него ще се изисква много повече. Дори и по време на регресии се дава единствено информация, която човек може да понесе.


Общуване с починали. Това се случва, когато човек се настрои душевно на вибрацията, която излъчва починалия му близък. Не се препоръчва общуване с починали преди техните души да са достигнали до Девахана, защото душата може да се заклещи като в капан и да не може да завърши разинкарнирането си. Когато общуваме с душа от Девахан, усещаме нейното състояние. Общуването се случва на принципа на слиянието. Светлото усещане на душата от Девахана може да смекчи някакви земни трудности на човека. Тези души биват извиквани от други души на по-ниски планове на принципа на скачените съдове. Те ни пазят като Ангели хранители. Пазят душите на живите, когато те спят. Водят ги на спокойни места в астрала.

Кома. Това е нещо като дълъг сън на човека без да се къса сребърната нишка с душата.

Замразяване, мумифициране. Това е безумно и ужасно за душата, тя завинаги остава в нашето измерение, защото физическото тяло я държи тук. Душата страда неимоверно.

Евтаназия. Това милосърдие ли е или е престъпление? Страданията на човека не са случайни. Чрез тях най-ефикасно се чисти карма,  това е духовно пречистване, иначе в Кама Лока ще трябва да го прави душата. Но от друга страна развитата медицина понякога не дава на човека да си отиде по естествен път и го поддържа изкуствено. Трябва да се знае мярката и границата.

Предишна Закономерности на дхармата, кармата, смъртта и прераждането Следваща
Задвижва се от Silla.IO PHP Application Development Framework