Astrocenter Urania logo

Астроцентър Урания

Обучение по астрология

Статии

Отвори всички Затвори

Значение на космограмата и информацията, която дава в анализа на хороскоп

Lotus

Левин М.Б.

За разлика от наталната карта, космограмата съдържа универсален тип характеристики, които описват същността на човека. Свързана е с информация от по-общ тип, поради факта, че на нея не се проектират домове, а само планети в знаци и аспекти. Космограмата се отнася до сфери от живота на човека, които не се изменят, дори при промяна на местоживеенето, което, както е известно на астролозите, е начин да се избегнат определени житейски обстоятелства. Премествайки се, човек като че ли подбира по-подходящи домове за наталните си планети. Обаче в характера му има черти, които е невъзможно да се променят и по същата логика има обрати на съдбата, които са неизбежни. Именно те са записани в неговата космограма. На нея не се проектират домове и затова, където и да се местим, конфигурацията остава същата. В характера на човека можем да обособим два пласта: външен и вътрешен. Външният е свързан с формата на проявление на вътрешните черти на характера, на вътрешната матрица на съдбата. Съдбата се формира, като произлиза от характера на човека, проектиран във външния свят. Т.е. вътрешната структура на човека се разгръща като негова съдба, като събития, които се случват. Тази проекцията може да има разнообразна форма на проявление.  

Нека вземем като най-общ пример съвпада между Слънце и Уран. Когато той се озове в I дом, придава голяма активност, импулсивност, жажда за действие, силно изразени черти на характера, донякъде ексцентричен маниер на поведение, характерна уранова интуиция. Във II дом това съчетание ще се отразява във взаимодействието на човека със собствената му енергия - как я акумулира от външната среда и съответно как я трансформира. В III дом ще засегне отношенията на човека с околните; ще касае това, което най-много го интересува и изучава в живота. Ще характеризира типа образование, кръга познати и умението да борави с информация. В IV дом съвпадът Слънце/Уран ще описва отношенията и характера на родителите, ще е предпоставка за премествания или стресови ситуации в семейната среда. В V дом съвпадът показва силни емоции, увлечения, стремеж към хазарт, риск, необичайни случки в любовта, както и нестандартен характер при децата. В VI дом дава информация за професията, за отношенията с ръководството. В човека ще присъства силен стремеж към независимост, желание за свободна професия или собствен бизнес. В VII дом, подобно на V-ти, това съединение ще разкрие отношението към брака и е предпоставка за внезапни промени в контактите с тези, които човек обича. В VIII дом е индикация за окултни, научни, изследователски способности; стресови, травматични ситуации. В IX дом дава интересен тип философско мислене, разчупен мироглед, пътувания в чужбина. В Х дом отново ни информира за професията, отношения с висшестоящи, за това, че човек е възприемчив към нови идеи и има стремеж към високи идеали. Дава необичайно, понякога дори странно мислене. В XI дом този съвпад дава нестандартен приятелски кръг и ексцентрични отношения с приятели, както и внезапни кризи, свързани с тях. В XII дом се свързва с ориентация към затворен тип интелектуална или духовна работа, емиграция. Всичко това са конкретни форми, чрез които този съвпад може да се реализира, но зад тях стоят много дълбоки черти на характера.

Ако се откажем от търсенето на форми на проявление и изследваме само характера на човека, ще открием неговата индивидуалност, която в този случай хем е проводник на космическото влияние, хем притежава силен стремеж към независимост и способност да трансформира слънчевата енергия. Това са проявените способности на Духа, т.е. на човека, който по своя характер е идеалистичен, романтичен, стремящ се към промени, свобода и независимост. За него понятието "свобода" означава много. За човек със съвпад Слънце/Уран ситуации, при които възниква нещо ново, са много по-привлекателни, отколкото един устойчив, но стандартен живот, който би му се видял скучен, сив и безполезен. Неочакваните промени за него са по-желани, отколкото нищо да не се случва. Той има реформаторски дух. Ако съединението попада в Х дом, вероятно става дума за социално реформаторство, а е в VI дом - нови необичайни професии. В VII дом има стремеж да излезе от стабилната ситуация на личните отношения, което често води или до разрив в брака, или до създаване на романтична и приятелска среда в отношенията. Нещо подобно се получава и в V дом. Т.е. в този съвпад присъства стремеж към обновление и разрушение на устойчивите форми. В различните домове тези характерни черти се проявяват по свой начин, но същността им не се променя. Затова казваме, че кармата на човека е фиксирана в неговата Космограма, а не в наталната карта. Кармата е екстракт от целия опит, свързан с миналото. Това е опит в чист вид, лишен от форма.

Всички събития и преживявания в нашия живот, цялото ни разбиране за това, което се случва около нас, се реализират чрез определени форми. Всяка емоция, всяка мисъл, постъпка е форма, но зад тях стои по-дълбока същност. Когато човек преминава през определен жизнен опит, това променя външната страна на неговото Аз. За нас е необичайно да възприемаме мислите и чувствата като форми, но всъщност от едно интуитивно възприятие се поражда форма, а по-точно емоцията, която представлява оформена интуицията. Ние интуитивно реагираме на това, което се случва около и вътре в нас, преживяваме го и го осъзнаваме чрез емоцията, която е обвивка, проявление на едно вътрешно интуитивно отношение към събитията. Тя е израз на нашето възприятие за околния свят, както една питка е израз на зърното, от което е направена. Всяко възприятие на външния свят е зърно, което преминава през обработка в нашето мислене, за да се превърне в завършена форма. В същото време, на по-дълбоко ниво, Духът възприема и осъзнава същността на събитията, като тя може да се предава само на духовно ниво. Това не може да става директно, защото опитът неизбежно трябва да се облече във форма, която скрива съдържанието.

Когато човек приключва даден етап от своя живот, независимо дали става дума за преминаване в отвъдното и подготовка за ново завръщане или просто за един цикъл на Сатурн в настоящо съществувание, целият натрупан опит се превръща в духовен екстракт, който остава във вечността. Ние не го придобиване във вид на памет, под формата на определено знание или разумни изводи, а като комплексни качества на нашето духовно същество, които ще се проявяват като вродени, присъщи черти на характера. Например силни негативни преживявания, които са потискали възможностите на човека и са били възприемани от съзнанието му като шок и ужас, в следващия живот могат да се превърнат в причина за неосъзнат страх, чувство за изолация и затваряне в себе си. Например продължителното и тежко раждане е едно от най-стресиращите преживявания в живота на човека. Първият стадий на съществуване, този в матката, е блажен. Ако майката не е боледувала, не е приемала токсични вещества, детето възприема средата в утробата като идеално състояние на сливане с околния свят, абсолютна сигурност и споделено щастие. Но изведнъж целият този свят рухва! Това значимо се отразява на плода. Тези детски предродови възприятия са анализирани с помощта на определени експериментални практики. По време на раждането детето чувства безсилие, защото контрактиращата матка го изхвърля навън. Безмълвните въпроси, който присъстват в него, са: "С какво предизвиках това; Каква е вината ми да се случва?". Човек се ражда с неясно подсъзнателно усещане за вина, чувство на безпомощност и страх. Някои психолози казват, че това е един от най-големите шокове, които човек преживява в своя земен живот. Това е първичен страх, който до този момент изобщо не е съществувал. Той се загнездва в дълбините на подсъзнанието и се превръща в източник за всеки страх, който човек ще изпитва по-късно в живота. Сам по себе си страхът е необходим, защото ни прави внимателни към потенциални опасности и стои в основата на инстинкта за оцеляване. Освен страха, предизвикан от нуждата да оцеляваме, съществуват други, ирационални страхове, които нямат никакви разумни основания и никаква връзка със събитията от околния свят. Например страх от изоставяне, от това да не се разрушат взаимоотношенията с близките хора, от затворени пространства, от височини, от тъмното, от пещери. Състояние на безпокойство, което много хора преживяват в метро или в асансьор се предизвиква от това, че се намират в затворено пространство, от което изходът е твърде затруднен и при евентуален проблем възможностите за реагиране ще са ограничени. Това се дължи на подсъзнателния спомен за затвореното пространство в матката на майката, извършило някога „предателство“ спрямо нас. Детето изобщо не разбира, че това, което се случва, е неговото собствено раждане, появата му в един нов свят и че в това няма нищо лошо. За него това се усеща като стресиращо преживяване на крушение на блажения свят, в който е било до момента. Колкото е по-напрегнато положението на Сатурн в картата, толкова по-сложно е било раждането. Достатъчно е да е акцентиран на ниво космограма - съвпад със Слънце, с Луна, в квадратура, опозиция с лични планети, за да се получи това влияние. Трудното сатурново раждане ще се запечата в подсъзнанието на детето и по-късно, при едни или други обстоятелства, оттам ще изплува преживеният стрес.

Опитът, който трупаме по Сатурн, може да бъде и положителен, но нашата най-първа среща с него почти винаги е отрицателна. Индусите наричат този преднатален опит, освободен от всяка форма, акаша, а пространството, където се трупа - хроники на акаша. Те казват, че, ако вземем поотделно стъклена бутилка и камък и ги наситним, получените субстанции ще представляват акаша, което означава, че форма няма, но дори и в най-дребните си частички стъклото ще се отличава от камъка. Когато се обръщаме към акаша, можем да получим усещане за самата същност на преживяването, а не информация.

Когато човек завърши определен жизнен цикъл, целокупният му опит се обособява в дълбочина, като това става на нива. Колкото е по-дълъг даден цикъл, толкова по-дълбоко в подсъзнанието се спуска натрупаният жизнен опит и след като премине в отвъдното, се превръща в негово съдържание. Когато напускаме поредното земно въплъщение, губим паметта за него. Китайците казват, че на човека се поднася чаша, от която отпива и забравя всичко. Или, както смятат древните гърци, преминава през реката на Забравата. В действителност формите, които сме създали в рамките на живота, се рушат. Те са неустойчиви, затова, преминавайки в посмъртно пространство, те се разпадат. Това обаче не се случва с концентрирания духовен жизнен опит. Затова, когато душата се завръща за нов живот на земята, целият този опит се превръща в основа на нейния настоящ характер. Всичко това най-ясно се открива в чистите планетни конфигурации на космограмата, защото всяка планета изразява самата същност на това, което е в света, а вече след това придобива разнообразни форми. Затова моментът, в който човек се ражда, отразяващ положението на Слънчевата система, гледано от центъра на земята, съдържа квинтесенцията, екстракта от натрупаната опитност на индивида. Това всъщност се явява неговата КАРМА. Рожденият хороскоп по същество е кармичен хороскоп. В този смисъл Кармата се разбира двойнствено - като нещо, което предопределя бъдещия живот на човека във вътрешен и във външен, събитиен план. В популярната литература под думата КАРМА се разбира нещо обременително, едва ли не носител на нещастия, но тя е многозначна. В своето първоначално значение, в древните индийски текстове, чрез думата „карма“ се обозначават последствията от всички изминали земни превъплъщения, които формират предопределености в настоящото прераждане. Така се сблъскваме със закона за причините и следствията - човек извършва някаква постъпка, която във външния свят поражда следствие. То, от своя страна, ограничава човека в следващия или дори още в настоящия живот. По тази причина последиците от човешките деяния се отразяват не само на обстоятелствата на неговия външен живот (в събитиен план), но и на неговите възприятия за света по-нататък. Всяка постъпка оставя отпечатък в мисленето, чувствата и Душата. И когато тя отново дойде на земята, се оказва, че не може да се проява свободно, че не съществува пространството, където да се движи, както намери за добре, защото попада във вече предопределени обстоятелства. Ако те са твърде императивни, разбираме, че е натрупана повече негативна карма в минали прераждания. Освен това, от мига на своето раждане, човек вече притежава определен начин на мислене, който формира бъдещия му живот. Ако работи върху мисленето си, за да си възвърне неговата СВОБОДА, ако бъде открит към света и не се затваря в изолация, следващия път ще се роди със свободен, възприемчив и открит ум, готов да се учи.

Ако човек трупа опит на едно монолитно, ригидно мислене, ако следва ортодоксални правила и не му хрумва да се отклони от нормите, в следващото прераждане едва ли ще може да мисли свободно и ще разчита на авторитети. Страхът от свободно мислене също може да бъде вроден. Мигът, в който човек поема първата си глътка въздух, не се избира случайно. Както показва Тибетската астрология, моментът на бъдещото раждане е изчислен според този на настъпването на смъртта. Така можем да кажем, че човек започва от там, където е стигнал в миналия си живот, а това, което е натрупал, е семе, зародиш на бъдещия живот.

Граматически санскритската думата "карма" е в страдателен залог и идва от глагола „действам“. В този ред на мисли тя притежава известен философски смисъл и обозначава случки и събития, в които човек участва несвободно, т.е. такива, които се извършват с него. Може да изглежда, че прави нещата самостоятелно, по своя воля, но, от друга гледна точка, те му се случват, защото той играе „пасивна“ роля. Съществува и втори глагол, свързан с корена на думата карма – „карт“, който звучи като "картер", но той вече е в деятелен залог. Затова "карма" може да се разбира като последствия от минали животи, които са довели до оформения характер и обстоятелства на настоящия, а "карта" е свързана с последствията от текущия живот и затова дава много по-голяма свобода на действие.

Индийците разделят кармата на шест нива:

1. семето на кармата, когато падне на земята;
2. кълн на кармата;
3. растяща карма;
4. зрееща карма;
5. зряла карма;
6. плод на кармата.

Подобни степени можем да открием и в Евангелията на Новия завет, където в една от притчите става дума за човек, който хвърля в земята семе - XII дом на хороскопа, преминаването през дълбинните несъзнавани пространства на смъртта (попадането в земята е смърт). „И спи, и става нощ и ден; а как пониква и расте семето, той не знае. А семето дава кълн и клас, и зърно в класа. И когато узрее зърното, ни изпращат на жътва“ (Марк 4:27). Описаното е резултат от миналата карма, която има степени на предопределеност. Когато се ражда човек, космограмата обозначава не само неговата карма, но и равнището на неговата зрялост. При това най-предопределените ситуации са посочени чрез точните аспекти в хороскопа. Колкото е по-точен един аспект, толкова по-кармични са съответните черти в характера и външните обстоятелства на живота.

Кармата може да бъде положителна, ако човек е извършвал позитивни действия. Индийците смятат, че този, който редовно дава милостиня, в следващия живот ще се роди богат. В юдейската мистика съществува същата гледна точка. Очевидно и раждането в определени условия също е предопределено. Да приемем, че човек се е родил в добро семейство, че има чудесна среда и родители. Начинът му на мислене се изгражда под влияние на тази хармонична атмосфера. Той формира определени мироглед и светоусещане - „дворянска чест“, съсловни представи за Добро и Зло. Но в семейството му има предварително прокарана кариерна пътека. На 5-годишна възраст го записват в полка (така е било в царска Русия за аристокрацията), на 18 години е вече капитан и по-нататък животът му следва съответната военна реализация. Т.е. средата предопределя жизнения му път, от който е изключително трудно да се отклони. И макар от негова гледна точка животът му да изглежда прекрасен, всъщност всичко е предначертано и той е лишен от вътрешна свобода. Той не е по-свободен от един затворник, с тази разлика, че го хранят добре и не го принуждават да върши тежка работа. Ако погледнем живота му от духовна страна, ще видим, че неговите дела в минали прераждания са били твърде еднозначни и лишени от свобода, затова сега е поставен в условия на ограничение на Духа и по този начин нищо не го отличава от родения в тежки жизнени условия на робство, чиято воля нищо не решава. В духовно отношение и двамата са роби и следват ограничен стереотип на мислене, чувства и поведение. Животът им се превръща в тесен коридор, в който липсва свобода на действие. И все пак това са най-тежките случаи и за щастие далеч не всички хора се отнасят към тях. Това е кармата в нейния най-изчистен вид.

Когато идва Буда, вече не се поставя въпросът как да живеем, за да си подобрим следващото прераждане, а идеята за МОКША (освобождението) и НИРВАНА. Постигането на свобода било висша цел за будистите и ведантите. Едни или други тайни школи в Индия водели човека към освобождение от кармата. Идеята била да се постигне вътрешна свобода, свобода на Духа, а не във външния свят. В този смисъл, според будизма и неговата философия САНХИ (това, което наричаме ЙОГА), целият свят около нас е един затвор, към който сме приковани, и висшата цел на човека е да достигне свобода, да го напусне, но не след като умре, а в наличния заобикалящ го свят. По принцип дори и днес много от съвременните окултни школи поставят този проблем. Те твърдят, че човек е окован от рамките на собствените си ум, чувства, навици, начин на живот и то не само настоящия, но и наследения от хиляди поколения преди него.

Затова задачата на човека е да се освободи, защото само вътрешно свободният човек може да следва път на посвещение.

Предишна Значение на космограмата и информацията, която дава в анализа на хороскоп
Задвижва се от Silla.IO PHP Application Development Framework