Astrocenter Urania logo

Астроцентър Урания

Обучение по астрология

Статии

Отвори всички Затвори

Планети

Във всяка една астралната карта работят толкова принципи, колкото е броят на планетите, а именно 10. При тях изхождаме от принципа на подобието. Физиологично погледнато човекът е изграден от определен брой органи, събрани в едно тяло. В астрологията това са космическите тела, за които говорим, като тялото, в което се помещават, е астралната карта. В неговия живот всеки астрологичен елемент играе важна роля.

От десетте блуждаещи небесни тела две са по-особени. Tова са Светилата - дневното и нощното, Слънцето и Луната. В хороскопа на човек те играят водеща роля, по-важна от тази на останалите планети. В случая важни са не физическите им размери, а тяхната видима величина от гледна точка на нашата планета. Знаете, че Слънцето е център на Слънчевата система, а Луната дори не е планета, въпреки че физическите й качества не отстъпват на другите значими небесни тела, просто фактът, че не се върти около Слънцето, а около Земята, я прави само спътник. Но астрологията й отдава значение равно с това на Слънцето. Именно тя е най-близкото до земляните блуждаещо тяло и ние сме подвластни на нейните енергии с пълна сила. Слънцето и Луната имат почти еднакъв ъглов диаметър, т.е. ние ги виждаме под еднакъв наклон от Земята. Това, че ги виждаме с еднакви размери, значи че в живота ни ще се проявяват с равна сила.

Каква е ролята на Слънцето в хороскопа?

Същата, както и в слънчевата система, където то е център. То е един физически център, който поддържа единството в слънчевата система чрез силата на притеглянето. Без него останалите планети биха се разхвърчали в пространството. То не е само център, но и извор на светлина и топлина. Светлината ни дава възможност да виждаме света, да го осъзнаваме. Слънцето представлява именно същото начало и извор на живот в нашето съзнание. Мисленето, възприятието, волята, емоциите и постъпките ни са свързани и произлизат едни от други, именно защото съществува този център. Слънчевият център в нас е основата на нашата цялост, това е нашето АЗ. Какво всъщност представлява това АЗ? Как човек осъзнава себе си? Аз например мога да осъзнавам себе си като гражданин на Н Р България, по- късно в годините държавата ни започва да се нарича само Р България; след 5 години, да речем, решавам да емигрирам в САЩ и след време ставам гражданин на Щатите. Затова казвам, че съм Иван Петров. Но дори и името на човека може да се промени. В днешно време и полът също! И все пак кое ще бъде онзи център, който винаги остава непроменен? Нека забравим всичко казано дотук и затворим за миг очи, абстрахирайки се от всичко външно. Почувствайте се в своето тяло, почувствайте, че ви има. Сега вече не ни трябват думи, за да дадем определение за себе си. Можем единствено да го почувстваме.

Когато няма мисли - няма и емоции. Когато се отдалечим от външния свят, ние влизаме в досег със своя център. Това е нашето АЗ. Ние можем да го наречем наша индивидуалност, дух или истинската ни същност, Божественото начало. Използвахме много определения, но смисълът на тези думи е един: живот, съзнание, цялостност. Докато човек е жив, в него присъства това АЗ - това е интуицията на собственото му битие. Всеки от нас осъзнава, че той Е, усеща своето АЗ. И когато аз чувствам, че аз съм, то аз мога да кажа, че аз мисля, аз действам, аз съществувам. Това чувство на Аз-а събира всичките ни функции и волята в едно - „да бъдеш”.

Какви са качествата на този център в нашето битие?
  • той е активен, абсолютен ЯН, той е ИЗВОР и не зависи от други сили, а точно обратното - поражда възможности за тяхното действие.
  • той твори, той е изцяло самостоятелен и не зависи от външния свят, НЕ СЕ ПРОМЕНЯ. Със Слънцето са свързани такива черти от характера на човека, които не се променят под влияние на възпитанието, обучението или преживяванията. И ако тези качества все пак претърпят някаква промяна, то тя ще е въз основа на вътрешните ни закони и слънчеви принципи. Семето на ябълка, хвърлено в земята, може да не порасне, но ако то поникне, можем да го пречупим и то ще загние. Оцелее ли обаче, със сигурност ще се превърне в ябълково дърво, а не в някоя палма или орех! По същия начин ние не можем да променим психологическия тип на човека. Той може да се откаже от определено действие, от волята си, но от темперамента и индивидуалността си никога. Слънцето определя темперамента на човека и е център на неговото съществуване. То определя вътрешната позиция на човека по отношение на вътрешния свят и самия себе си. Със Слънцето е свързано всичко онова, което човек върши самостоятелно. Това е най- независимата и самостоятелна сила в него, това е Духът му. Единствено Духът може да притежава свободата на волята. Основният постулат на всички религии е знанието, че човек има свободна воля.

Човек със силно Слънце сам кове съдбата си, а човек със силна Луна постоянно се адаптира, носи се по течението. Основен подход при интерпретацията на хороскопа е да се определи кое начало е по-силно - Лунното или Слънчевото, дали човекът е Лунарий или Соларий. Тези две начала изповядват два типа воля - слънчевата воля е да БЪДЕШ, а лунната- да ОЦЕЛЕЕШ.

Луната в хороскопа

Нощното светило (Луната) отговаря за нашата ежедневна адаптация. Отговаря за уменията ни навреме да реагираме, навреме да се опазим, да отскочим настрани, ако ни нападнат в гръб, да сложим лъжицата в устата, да се облечем, за да не замръзнем. Това е един комплекс от умения, които ни помагат да се приспособяваме към средата, в която живеем. Луната управлява комплекса за оцеляване. Амебата може да върши това прекрасно, човекът обаче го прави значително по-зле от нея. Но фактът, че ние с вас все пак сме живи, означава, че сме се научили да не мръзнем в студа, да не прегряваме в горещините, да не умираме от глад, да се пазим от смъртна заплаха.

И така, Луната управлява целия този механизъм за приспособяване, който всеки от нас притежава. Това е нашето възпитание, което ни помага да живеем сред хората и да оцелеем.

Слънцето е духовният ни и психически център, а Луната е тази, която проявява тези слънчеви сили в нашия живот. Лунното начало в човека добре се съотнася с всички социално-биологични теории на обществото. През Ренесанса е възникнала представата за човека като биосоциален механизъм, който живее като единно биологично същество, приспособява се към околния и социалния свят. Според тези представи от раждането си човек е „чиста дъска” и всичко, което той представлява, е резултат от неговото образование и възпитание. Смятало се е, че детето може да се моделира като глина, да се възпитава и превъзпитава. Колкото и абсурдно да звучат тези теории, те всъщност описват лунното начало в човека. Именно него можеш да моделираш. Това, което обаче не можем да променим с никое образование и натиск, онова което единствено можем да пречупим или убием, е нашето слънчево начало. Слънцето е самостоятелно, а Луната се приспособява и влиза във взаимодействие с околния свят. Хармонията в човешката същност се поражда от баланса между тези две начала: чисто мъжкото ЯН - Слънцето, и женското, лунното - ИН. Всяко действие, което извършваме, можем да разделим на две главни съставляващи: първата е това, което излиза от нас (Слънцето), а втората - реакцията ни към околния свят, спрямо външните въздействия (Луната).

Задвижва се от Silla.IO PHP Application Development Framework