Astrocenter Urania logo

Астроцентър Урания

Обучение по астрология

Статии

Отвори всички Затвори

Основни принципи на планетите (втора част)

Lotus

Открит урок за начинаещи №3 с Михаил Левин

Да започнем с вашите въпроси.

Въпрос: Може ли по хороскопа да се определи дали на човек му е била направена магия?

Отговор: По-скоро има предпоставки за това да се разберете дали в картата има достъпност към външни влияния. Ако има такава, възможно е чрез прогностичните методи в астрологията да се определени дали това се е случило и евентуално кога. Но по принцип, изграденият човек не може да бъде изложен на никакви магически въздействия. Ако, обаче, при него все още защитната обвивка не е формирана достатъчно добре, той наистина може да бъде податлив на влияния. Но съществуват хора, срещу които и 100 вещери да се обединят, на тях нищо няма да им стане, защото те имат непробиваема (психическа) защита.

Въпрос: Размишлявали ли сте по темата относно жертвоприношенията като вариант за компенсация на негативни точки в наталната карта?

Отговор: Не може да се каже, че в картата съществуват негативни точки. Тя е устроена както и човекът, който неизбежно в организма си има „негативни точки“. За вас черният дроб каква точка е - негативна или позитивна? Когато има болест, нарушаване на баланса, обикновено целият организма участва в това. Ако сте запознати с теорията за стресовите заболявания на Ханс Селие, знаете, че болестите възникват поради нарушаване на функционирането на организма като цяло и когато има сбой на някаква функция, това се отразява върху някой конкретен орган. Тоест, не органът е виновен (въпреки че има слаби органи, които са такива от самото раждане на човека). Организмът избира слабия орган, за да предпази останалите, като струпва напрежението върху него. В този смисъл, негативни точки в картата не съществуват. Но може да се открие, че цялото напрежение на картата се стоварва върху някакво конкретно място.
Да, съществува понятие като жертвоприношение. Имало е времена, в които дори деца са били принасяни в жертва, но с появата на Мойсеевите закони това приключило. В християнството и мюсюлманството човешките жертвоприношения не са приемливи. Сега в юдаизма се принася хлебна жертва, цветя, пари или друго. Но за какво е необходимо това? Неправилната постъпка нарушава световното равновесие, като заедно с това се излъчва груба и твърда енергия, която трябва да бъде трансформирана. За това е необходим огън, който да го стори. В астрологията може да го осмислим през разбирането, че понякога е по-добре да дадеш едно, за да не изгубиш друго. Например, даден човек нарушава баланса – взима повече, отколкото му е необходимо. Всичко това се натрупва и може да завърши или с тежка болест, или с обир или др. За да не се случва, има форма на освобождаване от натрупания излишък чрез благотворителност…

Въпрос: Кое в наталната карта посочва за таланти, които човекът притежава?

Отговор: Човекът не е механична машина, която да се задейства с натискане на един бутон. В компютъра си можете да подмените дадена част и той да започне да работи по-бързо и по-добре. Човекът е под влияние на много по-сложни закони – органични и психични. Не можете да откършите един клон на дървото, да поставите друг на негово място и да очаквате, че ще започне да дава по-добър урожай. Ако искате това да се случва, е необходимо предварително да го посадите в подходяща почва, да го подхранвате, наторявате, поливате и чакате да се развие.  По същия начин стои  въпросът и относно талантите. Няма копче, което да ги задейства. Те израстват както дървото, като този процес е възможно да се подпомогне, ако се развиват в подходяща среда. Астрологията изучава това в какви условия да се помести детето и как това да се постигне. Но става въпрос за човека като цялост, а не за това отделен талант да се извади и да се развие извън индивида. Човекът представлява единно цяло и по същия начин хороскопът не се състои от отделни елементи. Наивно е да се мисли, че по един откъснат показател в наталната карта може да се обозначи някаква способност. Всяка способност, всяка сила е породена от съчетание на поне 4-5 елемента, които трябва да се съчетаят, за да възникне едно умение. Затова да определи  наличието на талант по наталната карта може астролог, който на високо ниво владее изкуството на интерпретацията, за да разбере кои сили се съчетават и как оформят една цялост. … 
Продължение на темата от миналия път:
http://uraniabg.com/news/Levin-otkrit-urok-2

Минаваме към астрологията. Останаха Сатурн, Слънце и Луна, за които не сме говорили. Това са три планети, които формират съдбата на човека.

Нека продължим със САТУРН. Това е един от най-сложните типове.  В устройството на света с него е свързан този на формите. Съществуват три етажа на мирозданието и в тях има неща, които нямат материално изражение. Например преживяванията, любовта, нежността, дружбата. Но, когато изпитвате някакво конкретно чувство, което можете да назовете, това вече е форма. А когато се срещнете лично с приятеля си и му занесете подарък, това вече е постъпка. Самата дружба съществува на още по-високо равнище. Тя може да се прояви като мисъл, като чувство или като постъпка. Може да не мислите постоянно за идеалите, в които вярвате, но въпреки това те присъстват във вас през цялото време и също са реалност, както всичко, което ни заобикаля. Дори са по-истинска реалност от мебелите около нас, защото тях някой ги е измислил. Замислете се дали фантастично сложният човешки организъм с подобна психика би могъл се породи в резултат на случайност. Всички форми представляват идеи, въплътени във физическия свят.
Сатурн е господарят на формата и неговата функция е да обозначи границите на всичко в този свят. Най-първата граница, която поставя, е тази на времето – начало и край, рамките на нашия живот. Сатурн е свързан със зачатието и смъртта. Неслучайно той изяжда своите чада. Това е Кронос, който детронира баща си Уран, като го лишава от творческа сила и сяда на неговия престол. Но и на него му е било предсказано, че едно от децата му ще го низвергне. Така се родил и Зевс, който обаче бил скрит в една пещера, а вместо него баща  му глътнал камък, без дори да забележи подмяната. Замислете се какво символично означава това, че поглъща децата си? Всичко, което е родено във времето, ще бъде унищожено от него. Всичко, което има форма и граница, е под управлението на Сатурн.
Психичните ни граници също са под Сатурн. Какво е форма и граница? Това е предел, отвъд който не можете да се придвижите. Границата ви защитава от външни въздействия, но и ограничава вашата собствена свобода. В човешките взаимоотношения тя се представлява от общовалидната норма. Законът е нормата за границите на всеки човек. Да го престъпиш означава да прекрачиш отвъд позволената линия, да извършиш нещо извън пределите на твоето право. Подобни граници има и в човешката психика. В самото си начало човекът се формира, като създава рамки. И кожата в определен смисъл е под Сатурн, защото е граница на тялото и същевременно има защитна и задържаща функция. 

Но става въпрос и за други граници – тези на поведението. Сатурновият тип е човек на нормата, на закона, на правилата. В литературата има много подобни образи. Най-изразената психична граница, която присъства както при човека, така и при животното, е страхът. На първо място именно под заплаха се учим да изпълняваме нормите и правилата. Човек, който се намира в ранен стадий на развитие на своята душа, живее със страха от това да не би да наруши закона. С годините маската се сраства с лицето и този страх се интернализира, а нормата се превръща в нещо абсолютно. Сатурновите хора са скучновати, но, замислете се, колко силно правилата потискат живия живот. Разбира се, че те са необходими, защото създават определено равновесие в света.
Сатурновият човек се страхува и от собствените си чувства, защото не би могъл да ги контролира. В общуването е затворен, студен, формален, обича ритуалите. Ако те не са изпълнени спрямо него, той смята, че партньорът не го обича, не го уважава. Когато отношенията са живи, те нямат необходимост от формалности като цветя за 8 март. И без това партньорите усещат дали има любов помежду им. Когато хората се обичат, от тях струи слънчева топлина. Но, когато това чувство отсъства, тогава е необходим ритуал. В определен смисъл той е негова замяна. Но, така или иначе, докато човек се въплъщава във физическия свят, няма как да мине без Сатурн, защото много неща се постигат чрез формата. Просто тя не трябва да бъде водеща,  а такава трябва да е идеята.
Със сатурнови хора е удобно да се работи, защото те са отговорни, изпълняват всички правила, изисквания, винаги идват навреме, около тях е подредено, отлично знаят задълженията си. Но с тях е много трудно да се съжителства. Разбира се, зависи какво искате от живота. Ако желаете да е предвидим и гарантиран, тогава ще ви е добре с такъв човек. Възлагате му отговорности, той ги изпълнява. Но, ако искате и да се радвате, да усещате пълнотата на битието, че живеете, тогава ще ви е трудно със сатурновия тип.  Често се случва в такива отношения хората да живеят не като партньори, а като съседи.
Върху Сатурн е безсмислено да се оказва натиск. Слънцето не е способно нищо да направи с него. Ако се опита да го направи Марс чрез волево усилие, няма да се получи. Също  и Меркурий не може да му повлияе с никаква логика. От натиска Сатурн се свива, по който начин му противостои. Юпитер също не би могъл да се справи със Сатурн в директен сблъсък. Единствените, които могат да му въздействат, са женските планети – Луна и Венера, защото той има необходимост да усети топлина, за да се сгрее. Само любовта и нежността са инструментите, чрез които може да му се въздейства.
Ние, хората, поставяме себе си в ригидни граници на собствените представи относно нашата личност. Светът, в който живеем, е достатъчно строг и плътен. Сатурновият тип е човек, който винаги търси възможност да се вклини в някаква структура. Затова той е ориентиран по посока на обществения живот, да заеме сигурно място в него и там да се обоснове.

Въпрос: Къде е любовта в наталната карта?

Отговор: Ако говорим за любовта, тя е навсякъде и колкото и да ви е странно, тя се проявява дори през Сатурн. Любовта е в основата на нашето мироздание. Това не е чувство или някакво преживяване, дори не е сила, а универсално начало. Не случайно е казано, че Бог е Любов.  Затова тя се проявява чрез всяка от планетите по различен начин.
Слънцето пропуска Любовта чрез творчеството, като щедрост и желание да дава. Луната го прави чрез грижата, приемането, желанието да помага – майчинската любов. На първо място Венера изразява Любовта като свързва душите. Тя може да обозначава любовта между приятели. ... Марс проявява Любовта като страст, силно желание. Меркурий - като стремеж към познание, към науките, истината. Замислете се, ако не обичате дисциплината, която изучавате, никога няма истински да я изучите.  Можете да разберете техническата страна, но не и дълбочината. Най-интересното е, че дори и Сатурн прокарва Любовта през себе  си, само че на физически план, където всичко е ограничено, тя може да се проявява като справедливост. Законът и нормата също са прояви на Любовта. По този начин тя поддържа световното равновесие и отгражда всяка една същност – затваря я в себе си, но я и опазва.
Слънчевата Любов е, когато човек се чувства преизпълнен с усещане за живот и радост. За да е щастлив, трябва да обича. В някакъв смисъл Слънцето залива с Любовта си този, когото обича. То има нужда от зрител, от това някой да приеме Любовта му и разбира се, понякога да му благодари. Доколкото при Венера е друго – това са отношения между равни, взаимообмен и взаимен контакт. Венерианската Любов се проявява чрез диалог, чрез взаимното разбиране, чрез взаимните чувства, чрез взаимното съзвучие.  Слънцето също дава Любов, но като артист от сцената. Любовта е невероятно многочислена в своите прояви.

Въпрос: Необходим ли е Сатурн в семейния живот?

Отговор: Сатурн по принцип е нужен, защото живеем във времето. Рамките и нормите ще са необходими до момента, в който не преминем в друг слой – този на вечността. Що се касае до семейния живот, разпределянето на общите задължения изисква Сатурн. В света на формите всеки има отговорности; Сатурн дава бащинското чувство за грижа, подкрепата към човека; сигурност на формите. Но, ако вашето чувство е толкова дълбоко, че е преминало във вечността, за изразяването на преживяванията Сатурн вече не е необходим. Семейният живот е нещо различно от това, което е Любовта, защото в голяма степен представлява взаимно сътрудничество. В астрологията бракът и служебното сътрудничество се описват от една и съща планета – Сатурн. …

Въпрос: Какво ще се случи с душата, ако човек не изпълни своето предназначение?

Отговор: Човекът живее на различни нива на битието, а душата расте и се развива. Преди да стигне човешкото ниво, душата преминава през няколко етажа на битието. Но, когато се въплъщава в човека, условно казваме, че тя започва да се развива от младенческо човешко ниво до възрастното. Тя никога не може да остарее, но може да постигне зрялост - възраст на пълнота на творческите  сили. Душите, които се намират на младенческо ниво, тяхно задължение е да се учат на най-елементарни неща. Човек може да изживее живота си напразно. Нашето космическо пътешествие е низ от въплъщения, като във всеки живот събираме вътрешен опит и растем. Има такива прераждания, през които човек минава, а за вечността нищо не натрупва. Ние живеем във времето, а резултатът на нашия опит се натрупва в храма на вечността. Може да се окаже, че за даден живот човекът не е направил нито една тухла за това здание. Може да е извършил огромно количество дела, но сред тях няма нищо истински вечно. Душата не се наказва за това, че не е изпълнила своята задача, но тя страда, когато осъзнае, че се е случило така, защото ще й се наложи да започне всичко отначало.

Да поговорим за ЛУННИЯ ТИП. Луната е животът. Ако излезете през пролетта на разходка да видите зелената природата, ще се насладите на най-ярката проява на лунната природа. Цветът на Луната в астрологията е зеленият – този на живота. Тя е променлива като него, но притежава и невероятна жизнена устойчивост и сила. Луната е зависима планета: тя е спътник на Земята, свети с отразена светлина, но при все това прокарва през себе си тази сила на живота, като й дава възможност да се превърне в ръст. Цялото растително царство е под управлението на Луната.   Въплътеният живот, жизнените форми са свързани с нея. Ако Слънцето е "да бъдеш", то Луната е "да съществуваш", да живееш във времето, в пространството и формата. Една от главните й функции е тази да поддържа живота навсякъде, където това е възможно. Тя се стреми да се приспособи към всякакви условия. Затова изявеният Лунен тип човек притежава развита способност за оцеляване и жизнена устойчивост.

Луната представлява женското начало. Истинският център е Слънцето, а Луната го прокарва през себе си, затова най-често е зависима. Тя се нуждае от опора и подкрепа. Чувствителна, сантиментална, нежна, мека, пластична и податлива, както водата, която не притежава собствена форма и заема тази на съда, в който е поместена. Ако се намира високо, някъде в космическото пространство, ще се превърне на кълбо, в капка. На Земята Луната заема най-ниското енергийно ниво - да се отпусне и да почине.

Луната има две роли – на дете и  на майка. И двете са свързани с живота. Детето е самият живот, а принципът на майката е този, който го поражда и поддържа. При цялата си слабост и чувствителност, Луната притежава удивителна издръжливост и жизнеспособност. През нея може да мине валяк и дори да се оплаква, тя ще се изправи и ще продължи напред.
За разлика от нея Сатурн може да бъде разрушен. Някоя голяма жизнена криза може да го сломи и след това той да не може да се изправи. Ще се движи като пречупен инвалид или просто ще погине.
В подобни кризисни ситуации Марс може да прегори, но после ще се възстанови. Доколкото Луната, не само че ще се изправи и ще продължи, но след определено време ще заживее, все едно че нищо не се е случило. Сблъсква се с тежки и трудни ситуации, преживява ги и продължава напред, без да таи злоба или обида. Тя е удивително адаптивна.  Това е, защото е надарена с главното свойство на живота – да се приспособява към всякакви условия. Лао Дзъ казва, че твърдото и суровото погива, а мекото и слабото остава да живее. Символ на Луната е тревичката, която успява да си прокара път през дебелия слой асфалт.
Ярко изразените лунни типове са два: детето и майката. Детето, което е живо и непосредствено, изискващо грижи и внимание, и майката, която се грижи. Докато душата е още млада, Луната в нея се проява като малко дете. Това е жив, подвижен и радостен човек, който под някаква форма е много егоистичен, защото все още не се е научил да мисли за другите. Когато нещо не му харесва, не му изнася, той плаче и зове целия свят да го спасява. Негова противоположност е грижовният майчински тип, който е в състояние да даде всичко от себе си, който може да не спи цели нощи, за да се грижи за болен. Именно тези два полюса ни показват доколко душата е пораснала. И двата типа се приспособяват добре и лесно, но вниманието на единния е насочено предимно към себе си, а на другия – към околните.

Луната има силно развито чувство за притежание и ако възниква проблем, свързан с нейните близки, тя придобива огромна сила, за да го брани. Тези два типа - Луна и Сатурн, по някакъв начин се допълват.  Луната има нужда от форма и често се чувства привлечена от Сатурн, за да я придобие. Тя може да разчита на него, защото е устойчив, сигурен, предвидим. Луната има силата да обгрижва близките си и ще прави това и по отношение на Сатурн. Ако той се срине, тя ще се грижи за него, докато не се възстанови, като се надява, че той ще бъде в състояние да реши всичките й проблеми. Затова те прекрасно се допълват.
Тези типове имат едно общо психическо сходство – и двамата са изключително консервативни. За Сатурн е ясно защо е така – той обича правилата, нормите, закона  и всичко да бъде според неговите очаквания. Изглежда, че Луната е подвижна и пластична, но замислете се колко много тя е обвързана с навиците от ежедневието (детето, което всеки ден настоява да му четете една и съща приказка). …
И така, Лунните типове са меки, пластични, външно податливи, но вътрешно много устойчиви. Водата не може да се премаже. Съзерцавайте морето. Външно постоянно има вълни, всеки ден различни, но в дълбочината от хиляди години Гълфстрийм се движи в една и съща посока. Дълбинните процеси при водните типове са изключително устойчиви – тишина и стабилност.

Въпрос: Колко прераждания са необходими, за да порасне душата?

Отговор: Будистите казват, че, за да се формира съвършеният човек, са необходими 10,000 живота. Но има случаи, когато човек попада в сектор на ускорено развитие, тогава той е в състояние за един единствен ден да събере опитност колкото от цял един живот. Но подобни дни не са често и не са един след друг. Опитът представлява интензивност + енергия. За да се нагрее една тенджера на котлона, преди това е необходимо да се отдели определено количество топлина. Така е и с човека. За да се подготви, да се нагрее, също е необходима енергия. Ако целта е да бъде затоплен за 1 секунда, представете колко топлина е необходимо да се генерира. А топлината е страдание. Всякаква интензивност е вътрешно преживяване, страдание. Човек не може да издължи толкова голямо страдание, че за един живот да отработи кармата си, натрупана от всички предишни прераждания. Ще се разруши, няма да издържи. Затова го подготвят постепенно чрез усилия, страдания и преживявания. Несъмнено те завършват с радост, но е необходимо преди това да се мине през тях, за да се израсте. Затова смятам, че „небето“ предпазва човека от свръх динамичен ръст. Единствено на тези, които имат подобна готовност, се дава интензивен живот.

Въпрос: Кажете нещо относно електрическите и магнетичните планети?

Отговор: Електричността е активно, право движение навън, експанзия. Към електрическите планети се отнасят три: на първо място Слънцето; следващият е Марс и третият в най-малка степен е Юпитер.
За разлика от тях, движението на магнетичните планети е  кръгово, възприемащо и притеглящо. Тук на първо място отнасяме женските планети – Луна и Венера.
Сатурн по това определение не е нито електрически, нито магнетичен.
В Меркурий има и магнетизъм, и електричество, защото е двуполов.
Що касае висшите планети, всяка от тях носи и от двете начала – възприемчивост и активност. Най-електричен е Уран, най-магнетичен е Нептун, а Плутон съчетава в себе си и едното, и другото.

Най-сложният тип е СЛЪНЧЕВИЯТ. Като описание е по-лесен, но изцяло слънчевите типове са рядкост. За да живееш като истински слънчев тип, е необходимо да има определено ниво на развитие. Затова, преди да го опиша, трябва да кажа няколко думи относно еволюционните нива.
Малкото дете винаги е в ролята на потребител. То може да ни се отплати, като му се зарадваме, защото, без да го съзнава, пропуска през себе си много високи енергии. Но психологически то е ориентирано не към това да дава, а да взима. По същия начин, най-младата душа е тази на потребителя. Той мисли как по-приятно да изживее живота си, колкото се може по-благополучно. Такива души, както и малкото дете, не се замислят за бъдещето. Те просто живеят. Искат да бъдат не по-зле от останалите.
Потребителските души, които имат по-големи стремежи, се насочват към по-ярък, весел, активен живот. Това е по-високо ниво на едно по-голямо дете, което иска да му бъде весело и интересно. Животът за  него е игра, от която иска нещо да придобие. Това е играещият човек, които се стреми да живее красиво и ярко. Той вече изисква и очаква нещо повече от живота.
Човек на следващо по-високо ниво на развитие има нужда да постигне нещо в живота си. Желае да бъде първи, иска слава, богатства.
Въпреки това всички тези три типа се обединяват под общ знаменател : потребители. Те притежават таланти и способности, а животът за тях е като голяма лавка, голям магазин. Стремят се, чрез полагането на повече усилия, да получат повече притежания. Красота, успешност, интелектуални способности са все разменни монети, които се ползват за стока от типа на слава, пари, уважение, комфорт, благополучие. Ти си се родил, за да живееш колкото се може по-охолно, с което да изпъкваш сред другите.
Всичко това ви го споделих, за да кажа, че човек, който има силно Слънце, не е потребител. Слънчевите хора по своята природа са по-зрели от околните. Всички останали планети са на едно ниво, защото са членове на Слънчевата система. Единствената звезда е Слънцето и тя е създала останалите планети. Това е центърът в човека. Човек, при който водещата планета e Слънцето, няма необходимост да потребява, а обратното – да създава, да прави. За него животът не е магазин, в който може да се купят различни стоки, в който да препълни пазарската количка и на касата да плати с пари, време, усилия, талант или красота. Не, за него животът е работилница. Той притежава способности и иска да ги реализира. От най-ранна възраст желае да прави нещата сам, да върши нещо свое – сам да го измисли, сам да го направи  - така се чувства щастлив. Притежава изразено даващо начало. Слънцето свети със собствена светлина, без да иска нищо за отплата. Всеки ден ние получаваме светлина и топлина, което ни дава възможност да живеем и то без да се изисква от нас нещо в замяна. Затова Слънчевият човек свети. Това е съзидателен и творчески тип.  Сред хората, които са оставили следа в историята, особено в изкуството и науката,  най-изявените са тези със силно Слънце. Интересно е, че богът Слънце в повечето митологии не е върховен, не е управител. Аполон твори и съзижда, но не ръководи хората. Сред днешните управници почти или изобщо няма слънчеви типове, защото подобни хора не отиват към това поприще. На него преобладават юпитериански, сатурнови типове. Някога във  времето на древната  история царете са били от слънчевия тип. Фараонът е син на Слънцето.
 
Въпрос: Доколко изучаването на астрология способства за развитието на душата и изисква ли се някакво определено ниво на душата/личността, за да стане добър астролог?

Отговор: Какво означава добър астролог? Добър за себе си или за околните? Астрологът не е човек, който владее добре астрологичната техника, а такъв, който има астрологична мисъл. Да мислиш в парадигмата на астрологията означа да виждаш всичко от различна гледна точка, от височината на друго равнище. Да не се потапяш в неща, в които не е нужно.
Тези дни разбрах, че съм добър астролог. Обади ми се един приятел, който е по-млад от мен. Започна трескаво да ме пита какво ще го сполети. Аз му казах да дойде да поговорим. Днес се видяхме и го попитах какви са неговите въпроси, а той ми отговори: „Знаете ли, след като поговорих с Вас, се успокоих и вече нямам въпроси…“.
Откъде в мен има подобно спокойствие? Аз просто гледам на света от гледната точка на небето. Виждам, че сега върви определен процес и нищо страшно не се случва.
Всякакво висше познание е предпоставка за развитието на ума. Уран, който управлява астрологията, в символа си съдържа точка в центъра на кръга, затова той притежава способността да събуди индивидуалността в човека, да подхранва слънчевото начало в него. Аз смятам, че човек се превръща в такъв, когато започва да твори. Творчеството е многообразно занятие. И с ръцете можете да правите нещо. Дърводелецът и стругарят също могат да бъдат представители на слънчевия тип. Представете си как е възможно с една брадва да се построи цял храм без един пирон дори…
Слънчевият тип усеща пътя си. Както знаем, всеки човек има Слънце в хороскопа, но за повечето хора на средно и ниско ниво, то просто дава жизнена енергия, като човекът не чува гласа на собственото си Слънце и основно живее под въздействието на ума, на сърцето си, но не и на собствения си Дух. Повече следва чужди пътища, отколкото свои. Когато израства до нивото на Слънцето, той придобива така наречена звездност, тоест започва да следва единствено своя път. Обикновено пълнотата на слънчевото проявление е възрастта на Христос. Към това време човек тръгва в своята посока. Това невинаги е изразена оригиналност, но той върши нещо, което го подтиква отвътре. Обикновено този тип хора са спокойни и недемонстративни. Изкуствената важност произлиза от вътрешната неувереност. Доколкото човек от слънчев тип има увереност в собствената си правота, като той много меко и ненатрапливо върши своето дело. Не се влияе от мнението на групата. Разбира се, може и да бърка. Слънчевостта не дава абсолютно знание. Докато не е стигнал до съвършенството, ще греши много пъти. Но, когато се натъква на собствената грешка,  има куража да я признае, защото е човек, който носи отговорност за собствените си дела – това е мъжество. Персите са смятали, че мъжът трябва да умее три неща: да язди, да стреля и да казва истината. …

Астрологията е сериозно нещо. Това е дълбоко познание. Астрономията изучава света на формите, а астрологията – този на съдържанието и на смисъла. Тя изучава най-дълбокото, което присъства в човека, законите, които са в основата на човека и на света.  

Превод от руски: Иванова К.
Източник: https://www.youtube.com/watch?v=N3jV0tXpyBY

Предишна Основни принципи на планетите (втора част) Следваща
Задвижва се от Silla.IO PHP Application Development Framework