Открит урок за начинаещи № 5 с Михаил Левин
Нека да опитаме да разберем как се съотнася структурата на планетния свят с тази на вътрешния ни живот. На схемата виждате каква е била представата на Коперник за света: в центъра е Слънцето, около което обикалят Меркурий и Венера, а след тях е Земята, около която се върти Луната. Следват Марс, Юпитер и Сатурн. Орбитата на Земята разделя планетите на външни и вътрешни. Най-външният кръг е сферата на неподвижните звезди. Цялото мироздание е ограничено в рамките на Слънчевата система. Птолемей е считал, че всичко се върти около Земята. Промяната на представа за света води до промяна в представата за себе си.
В момента имаме по-различно разбиране за нещата, защото знаем, че след Сатурн съществуват още три орбити – тези на висшите планети. Това е начинът, по който е формиран вътрешният свят на човека. В центъра се намира Слънцето – дълбинното Аз, източникът на нашето съзнание и цялостност, който съществува преди всичко останало. Това е Духът, който създава Слънчевата система. Земята представлява нашето телесно въплъщение. Луната е ефирната обвивка, която пропуска движението на импулсите отвътре навън и обратното. Тя е нещо като ефирен двойник на човека, който е прикрепен винаги за него, както Луната за Земята. Всичко, което възприемаме, е благодарение на него. Камъкът, по който зидарят удря, не осъзнава какво му се случва, въпреки че се разрушава. Докато човекът осъзнава всичко, което прониква в него отвън: дума, желание, мисъл, импулс. Това е така, защото има светлина, която се осигурява от този ефирен двойник, който довежда до съзнателната ни част тези въздействия. Тази светлина не е напълно ясна, защото е отразена, но въпреки това я има и у нас присъства съзнание за случващото вътре и отвън. Но истинният източник на съзнание е Слънцето.
Притежаваме три вътрешни и няколко външни функции. Има видими и невидими планети, отвъд които съществуват и много други, все още неоткрити. Там, където свършва Слънчевата система, започва светът на Галактиката. Знаем, че самото Слънце се върти около нейния център. Областта на осъзнаваемата реалност лежи в сферата на видимите планети, които играят ролята на граница на съзнателния ни свят. Там се намират силите, които човек притежава и с които разполага. Разделят се на две категории: вътрешни и външни. Както и на още три групи: Светила, планети от земната група и планети гиганти.
Меркурий, Венера и Марс, които принадлежат към земната група, представляват три способности в човека, посредством които се проявяват и действат неговите Дух и Душа. Земята е свързана с тялото, Меркурий – с мисленето на човека, Венера – с чувствата, Марс – с волята. В тези инструменти се вписва всичко. Във всяко наше действие се проявяват тези три начала: да знаеш, да искаш и да правиш. Всичко, което правим, е комбинация от тях. Ако нямаме знание, няма как да вършим нещо. Има и инстинктивни действия, които се проявяват без да има познание. Но тогава не действа човекът (когато храносмила, това е биология, а не той). Човешкото действие е осъзнатото. В началото е необходимо да знаем какво може да се прави. След това трябва да направим избор от всички възможни варианти. За нашите желания и стремежи отговаря Венера. Когато искането ни се съединява с мисълта, се поражда стремежът. След това е необходимо той да се въплъти в действие, волева постъпка. Действието се състои от знание, желание и правене. От това, което знаеш, трябва да избираш посредством Венера, а накрая да вземеш решение по Марс. Освен тези три способности, свързани с планетите от земната група: да знаеш, да искаш и да правиш, нови не се предвиждат в скоро време. Всички способности на ума попадат в категорията „да знаеш“. В този смисъл потенциално Меркурий олицетворява целия съзнателен ум на човека: логика, асоциативно мислене, чист интелект. Това, което наричаме сърце (Венера), съдържа разнообразни чувства и преживявания. А всякакво действие, което помага на вътрешните преживявания да се проявят, е свързано с Марс. Ум, сърце и воля са Меркурий, Венера и Марс, като връзката между тях се осъществява от Луната: тя съединява външното и вътрешното. Марс е външна планета, външна способност, защото действието е проявено. Още по-дълбоко се намира Слънцето. То не се отнася до инструментите. Това е съзнанието, Азът. Двете светила осъществяват възможността да възприемаме заобикалящия ни свят. Слънцето (Духът) придава активност на ума, сърцето и волята и възможност да осъзнаваме случващото се, да мислим за себе си като за цялостно същество. Луната (Душата) има за задача да взаимодейства и предава съдържание отвътре навън, както и да приема отвън навътре. Тя възприема смисъла на външните обекти, с които се сблъсква. Конкретните инструменти, посредством които действаме: ум, сърце и воля, са свързани с трите планети от земната група, от които две способности са вътрешни, а една – външна. Останалите две планети на Септенера описват взаимоотношенията ни с по-широкия свят, условията, в които се намираме, нашите цели и стремежи: Юпитер посочва целта (дхарма), това, което трябва да постигаме, а Сатурн – ограниченията (карма), това, което не трябва да престъпваме. Юпитер задава посоката на нашия ръст и стремежите. Излизайки от къщи, Марс е този, който позволява да направим крачка напред, но ако го нямаше Юпитер, това щяха да бъдат много хаотични стъпки във всички посоки, а не една обща. Целеполагането се задава от Юпитер. Всички ограничения – от Сатурн, който не ни позволява да се откъснем от земята или да раздадем всичко, което притежаваме, да си губим вещите, да прекрачваме границите на общоприетото. Той обозначава рамките на нашето съзнание като една цялост. Юпитер и Сатурн определят условията (допустимото и желаемото), в които можем да се проявяваме, също и параметрите „време“ и „пространство“. Те са социалните планети, които предопределят възможностите и целите на нашия външен живот и условията, в които живеем. Отвъд тях се простира свръхсъзнанието, което винаги е с нас, но никога не ни принадлежи. Не можем да го ползваме, защото не го чуваме. Понякога Уран ни озарява, но рядко. Висшите планети са в полето на индивидуалното Аз под формата на латентни способности, които ни свързват в висшите светове. Получаваме импулси от тях, но те са способни да действат единствено чрез съзнателните планети. Слънчевата система някъде приключва, но светът не може да е пуст. Там, където завършва областта на слънчевата проява, започва действието на други звезди - галактиката, около която обикаля нашата звезда и откъдето добива енергия. Ние смятаме, че Азът ни е позициониран в центъра на света. Максимумът, до който можем да стигнем в момента, е самосъзнанието. Но отвъд нашето Слънце, отвъд това Аз стои нещо много по-голямо, за което не сме осведомени или имаме само косвени познания. Свръхсъзнателното поле (Галактиката) представлява колективно пространство. Нашата индивидуалност е част от много по-голямо цяло, където присъства едно много по-високо Аз, направляващо единното пространство на нашето битие. Отвъд Галактиката ни се простира още по-обширно и непознато поле с още по-високи етажи на мирозданието, които ни свързват с първоизточника. Съществуват наши индивидуални способности (Меркурий, Венера, Марс). Има два полюса на съзнание: мъжки – Слънцето, което е източник на нашето вътрешно съзнание, и женски – Луната, която е негов проводник, посредством който то може да взаимодейства с външния свят. Юпитер и Сатурн са две планети, които организират условията на социалния ни живот, тъй като човек е социално животно. После идват нашите висши способности (Уран, Нептун и Плутон), свързани с колективни емоции, мислене, воля, които ни обединяват с още по-високи колективни светове на мислене, чувства и воля. Те са връзката на индивидуалното с колективното, следвани от висшето колективно битие на галактическо ниво и по-далеч.
Структурата на човешката психика напълно съответства на тази на света, в който живеем. Всяко въплътено същество се описва от света на Слънчевата система – в този смисъл може да наречем човека "микрокосмос". Цялата Галактиката се съдържа в нас.
(…)
ВЪПРОС: Нашата планета – това училище за израстване на душата ли е?
ОТГОВОР: Целият космос е училище за израстване на душите, а Земята е само един от неговите класове.
ВЪПРОС: Има мнение, че адът се намира на Земята. Вие как мислите по този въпрос?
ОТГОВОР: (…) В определен смисъл това може да е така. Всичко зависи от вашето отношение към нещата.
«Ад и рай — в небесах», — утверждают ханжи.
Я, в себя заглянув, убедился во лжи:
Ад и рай — не круги во дворце мироздания,
Ад и рай — это две половины души….
Омар Хайям
Разбира се, че Земята е място на ограничения, място на Сатурн, който се асоциира със Сатаната. В книгата на Йов за него се споменава, че е един от синовете Божи (гл. 1, 6). На друго място пише, че предлага на Христос да му преотстъпи всички царства земни, защото са под негово покровителство. Павел го нарича „Князът на света“. В този смисъл Земята е свят на разделение и ограничение. Но ако говорим за вътрешните процеси, всичко зависи от това как приемате нещата, защото на Земята може да се постигне както най-голяма радост, така и да се преживее дълбока скръб. Затова тук е и адът, и раят. Сатурн е господарят на формите.
ВЪПРОС: Може ли да се предскаже смъртта по астрологичната карта?
ОТГОВОР: Предсказването на смърт е по-скоро въпрос от етичен характер. Астрологията почива на етиката. В много астрологични асоциации това е забранено. Аз смятам, че за нашата култура това не е необходимо. Има неща, които е безсмислено да се казват. Често ме питат: „А може ли да предскажете кога ще умра?“, тогава задавам насрещен въпрос: „А вие сигурни ли сте, че тази информация Ви е необходима?“. Бих могъл да предвидя евентуалната продължителност на живота. Понякога има ситуации, когато коментирам тези въпроси с клиентите. Наскоро мои близки, които се грижат за много възрастна жена, ме попитаха това, защото имат три деца и имаха намерение да заминат на почивка. Това е разумен въпрос, който има смисъл, и тогава мога да предвидя дали в този период е възможно да се случи нещо подобно. В култури, в които хората се отнасят по-леко към смъртта, тя може да се предсказва. Или в бъдеща култура, когато това знание ще носи смисъл и полза, защото така бихме могли да планираме живота си: последните три години да се готвим за другия свят, преди това да сложим делата си в ред. Това е за тези, които живеят живота си с разум. Това трябва да са хора, които се отнасят към смъртта свободно, без да се страхуват от нея. Но към момента смятам, че това има смисъл единствено в много конкретни ситуации.
ВЪПРОС: Искам да знам дали може да се гледат хороскопите на починали роднини? Един астролог много точно описа какви бяха взаимоотношенията ми с баба ми, която не е измежду живите.
ОТГОВОР: Имам една близка, която понякога контактува с умрели нейни роднини. Хората живеят както тук, така и там. Това е все едно да се обадиш на някого, който е зад граница. Друг въпрос е дали по астрологичната карта може да се каже как към вас се отнася вашата починала баба. Да, възможно е да се направят изводи за отношенията ви като такива. Хороскопът позволява да се проникне във финия свят. Но не е възможно чрез астрологична техника да се опише как се чувства баба ви на он‘я свят.
ВЪПРОС: Моя роднина ми се яви насън и ми каза, че имам заръка от Сатурн две седмици да ходя изправена и тогава всичко ще ми бъде наред.
ОТГОВОР: Гърбът е това, на което човекът се опира, и представлява неготово самосъзнание. Възможно е през тези две седмици да ви очакват някакви трудни ситуации и решения, затова тази ваша близка ви съветва да проявите разум.
ВЪПРОС: Как да развиваме интуицията си? Кои хранителни продукти помагат, а кои пречат?
ОТГОВОР: Колкото и да ви е странно, за интуицията са добри кафето и чаят, но без захар и на гладно. Лекият глад също подпомага интуицията.
ВЪПРОС: Коя астрология е по-добре да се изучава: ведическата или класическата?
ОТГОВОР: Зависи от целта ви. В изчисленията ведическата астрология е по-неточна от класическата. Това го разбрах още през 70-те години на миналия век, когато изучавах трудове на тази тема и разбрах, че школите в Индия пресмятат по различен начин поправката за прецесията (Айанамша). Понеже аз съм математик по образование, нямаше как да приема, че в едната школа 2+2 = 4, а в друга = 5… Тогава реших, че докато индийските школи не се разберат помежду си как да пресмятат астрологичните показатели, няма да се занимавам с тази тема. Разликите в изчисленията са свързани с това през кой век е започнала да развива дейността си дадената школа. По-късно, когато се сблъсках с работата на реални ведически астролози, видях, че те имат познания и умеят добре да ги прилагат. Индийската астрология описва събития от материалния свят и не се занимава с процесите, които се случват в човека. Там се учи много години. Ако някой ви обещава да ви преподаде астрологията за три месеца, това показва, че изобщо не владее тази наука, защото иначе щеше да знае, че не се учи бързо. Все едно за няколко месеца да се научите да свирите на цигулка. Ако преминете бързо обучение, след това никога няма да успеете да се усвоите как правилно да боравите с този инструмент и да разбирате неговите тънкости, поради изначалната погрешна постановка на нещата. За да изучавате психологическа астрология, трябва да се насочите към класическата, но и тя се променя. След Дейн Ръдиард и Марк Джоунс преминахме към съвсем нова астрология. Познанието за човека вече е много голямо. Малко науки могат да го постигнат. Ние успяваме да проникнем в психиката много по-дълбоко, отколкото професионалните психолози. В Академията се занимаваме с еволюционна астрология, която не може да се нарече класическа. За да изучавате окултни дисциплини, е необходимо да развивате себе си, което става бавно. Линк към статия: http://uraniabg.com/news/doklad-2019-Levin
(…)
ВЪПРОС: Децата помнят ли небесния си дом и чувстват ли връзка с него?
ОТГОВОР: Няма как да говорим за помнене, тъй като става въпрос за бебета. Те имат различно мислене, което с порастването се променя. Една седмица след появата си бебето постига окончателното си раждане. Дотогава частично все още е „там“. Може дори и да не навлезе в този свят. Спартанците, както и якутите, проверявали физическата издръжливост на бебето и само ако се докажела, го отглеждали. Присъства определена връзка и спомен с другия свят. Някои деца помнят процеса на раждането си, асоциации от миналото. С развитието на конкретното мислене тези способности отпадат, заспиват, особено след 7-та година. Но зависи от нивото на развитие на детето: по-материалистичните души помнят по-малко, по-развитие – повече. Колкото по-силна става връзката с този свят, толкова повече отслабва с другия. По този начин се повтаря историята на човечеството, което се е въплъщавало постепенно. (…) В първите месеци на живота си бебето е повишено чувствително и беззащитно спрямо астрални, емоционални въздействия отстрана на други хора.
Линк към статия: http://uraniabg.com/news/sedem-fazi-na-zhivota-Levin
ВЪПРОС: Какво ви е мнението относно децата инвитро?
ОТГОВОР: По този въпрос не притежавам знание, а само мнение. Вероятно при тях има липса на някакъв елемент и това се отразява в хороскопа под формата на слабо Слънце. Творческата ос на 5 - 11 дом е отслабена. Имам подозрение, че тези деца не са свързани с вечността. Но не всички и аз наистина не знам. Това е само предположение.
ВЪПРОС: Препоръчайте ни автори, които да четем, за да започнем своето развитие.
ОТГОВОР: Омраам Михаил Иванов – прекрасен автор за начинаещи, също и Успенски, Гурджиев, Рам Дас, Евангелието. Астрологията като наука е чудесно начало за човек, който иска да се развива.
Източник: https://www.youtube.com/watch?v=xghBiMvJVq4
Открит урок № 1: http://uraniabg.com/news/otkrit-urok-Levin
Открит урок № 2: http://uraniabg.com/news/Levin-otkrit-urok-2
Открит урок № 3: http://uraniabg.com/news/Levin-otkrit-urok-3
Открит урок № 4: http://uraniabg.com/news/Levin-otkrit-urok-4
Превод от руски език: К. Иванова
