Astrocenter Urania logo

Астроцентър Урания

Обучение по астрология

Статии

Отвори всички Затвори

Произход на астрологията и принципи на действие на планетите

Lotus

Открит урок за начинаещи № 1 на Левин М.Б.

Астрологията е свят, който се основава на едно напълно различно мислене.
Това е наука за времето и човека, за човека в космоса, за човека извън времето, за човека в безкрайността. Хуманитаристите знаят, че не е възможно човек да бъде изучен изцяло. През периода на цялото си съществуване опознаваме себе си – човека в нас и себе си в социума.
Астрологията е духовна наука, затова при нея има някои по-различни правила от тези при естествените науки. За да изучите физиката или инженерната химия, е необходимо усърдие, но в окултните науки, в астрологията, освен необходимото старание има и други закони, като водещият е този на любовта: "За да разбереш нещо, първо трябва да го обикнеш". Ако искате да изучите тази наука, трябва да се влюбите в нея. Казвам го, защото много хора ми задават въпроса дали имат показатели в хороскопа си за добри астролози, а аз винаги им отговарям, че ако я обикнат, ще я изучат. Тя ще се настрои на тяхна честота, ще им се открие, ще се засели в тях и ще им помогне да живеят по-хармонично. Във всички области, които се намират по-високо от въплътения свят, това правило е валидно. То важи и за човека като такъв – ако го обикнете, ще го разберете.

Второто изискване е способността да казвате истината. Човекът е живо същество, което можете да изучавате чрез себе си или през другите. Не е достатъчна единствено теория, защото това е само информация. Тя може да оживее и да се превърне в познание, когато видите как се проявява в другите хора и в самите вас. Важно е да можете да казвате истината на себе си, без да се страхувате от недостатъците си, като ги изтласквате в някой тъмен ъгъл. Трябва да ги приемате. Ако не го правите, ще виждате всичко през изкривено огледало. Ние хората по-рядко успяваме да излъжем другите, но себе си често самозалъгваме.
Способността да казваш истината е свързана с Марс. И едно от нещата, които всеки, който иска да развие волеви качества, трябва да постигне, е да бъде правдив. Това не означава, че трябва да изрича всичко, защото има неща, които не се казват! Затова човек трябва да притежава и способността да мълчи. Това са две умения  - да кажеш това, което виждаш, но не винаги. 

Нека да поговорим за планетите.
Започваме да изучаваме човека не от зодиака, а от планетите. Преданието на Хермес Трисмегист гласи, че онова, което е горе, е подобно на това, което е долу. Човекът е отражение на великия свят. Цялата вселена с всички галактики в нея е подобна на човека, както и той я наподобява. В какъв смисъл? Галактиката няма ръце и два крака. Подобието е в това, че са съставени от едни и същи действащи сили, защото битието на всичко е формирано от 7 главни действащи сили.
Няма как астролозите да работят с цялото мироздание, защото то съдържа милиони звезди и галактики. Ние разглеждаме човека като Слънчева система. Това е най-близкият до нас свят. В ежедневието си също взаимодействате с това, което виждате и осъзнавате – вашите близки, съседи, колеги, с министъра или президента дори. Всичко това е във вашето полезрение, в полето  на вашето съзнанието. Именно то съответства на Слънчевата система. После следва връзката с далечните, невидими пространства – свръхсъзнание, подсъзнание, безсъзнание. Далечното безсъзнание, далечните енергийни източници имат влияние върху нас, но кое ни въздейства по-силно – малката планета близо до нас или огромната звезда, която е далеч? Кой влияе повече в живота ви – Д. Тръмп или вашата съпруга, майка, баща, деца?

По същата аналогия стоят нещата и в нашата Слънчева система. Звездите са огромни, но те са твърде далеч, а всички ние живеем в пространство, което е формирано от Слънцето. Ние сме поместени във финото тяло на дневното светило. Затова всичко, което идва към нас, преминава през неговия филтър. Първоначално пронизва планетите в Слънчевата система, а след това стига до нас и започва да ни въздейства. Затова първостепенното, с което един астролог започва да работи, са планетите на Слънчевата система, и се опитва проумее как животът на човека е свързан с тях, с тяхното движение и взаимно разположение.
Но астрологията не изследва само човека. В най-голяма степен тя изучава влиянието на времето върху човека, защото неговите ритми са силно свързани с тези на човешкия живот. Всички наши проявления се случват в ритъма на космоса, защото той задава основната вълна, в синхрон с която може да действаме. Когато се опитваме да вървим срещу нея, или хабим твърде много сили, или нищо не се получава. Тази вълна на времето на първо място се определя от движението на планетите в Слънчевата система.

АСТРОЛОГИЯТА Е МНОГО ДРЕВНА  НАУКА. Според преданието е възникнала по време на най-първата човешка раса. Това са били хора, които много бавно са слизали на земята, постепенно са се въплъщавали във физически тела и са имали развити висши способности. Не са владеели добре физическото си тяло, защото нервната им система била все още несъвършена. Имали са слабо проявено конкретно мислене, но това, което сега знаем, те са го виждали, а именно онези потоци, които се спускат от звездите към човека и обратното. Виждали са непосредствените астрални връзки между хората, астралната обвивка на човека. За тях астрологията е била най-естественото нещо. В онези далечни времена се е формирала първата система от астрологични познания, както и първите астрологични школи. Тя се е предавала като традиция към всяка следваща раса. Оформила се е като единна и развита система по времето на Атлантида. От шумерите сме наследили съвременната астрология. Но не само шумерите са ни предали това познание. Имало е астрология и в Индия, и в Китай, дори и в древна Африка, но това е била различна астрология. Системността е била най-развита при шумерите. Никой не знае откъде са дошли те, но са оставили след себе си функционални градове с канали за напояване и др. Превзети се от северните акадски племена, като по този начин на бъдещата култура се предават местни знания. Вавилон и Асирия усвояват знания от шумерите. Шумерският език се е смятал за свещен и не е приличал на никой от семитските, нито на индоевропейските езици. В последствие знанията се предават в Египет, а по-късно чрез Гърция заедно с войските на Александър Македонски астрологията стига до дневна Индия. Индийците, както и дневните китайци и африканци, са имали определени познания по астрология - следели са слънчево-лунния цикъл, имали са представа за планетите, но онази развита система, в която има 12 зодиакални знака, планети и аспекти между тях, таблици, в които да се наблюдава тяхното движение, не са притежавали. Затова може да се смята, че индийската и западната астрология имат общ корен – шумерската астрология.

Според духовното предание, шумерите са колонисти на Атлантида. Когато мъдреците на Атлантида предвиждат гибелта на своята цивилизация, започват да създават колонии, които да запазят и предадат техните знания. Затова официално астрологията е на 5-6 хил. години, а неофициално е  на незнайно колко повече хилядолетия. Тя е прогресирала през цялото време. Например индийците развиват математиката, която е била необходима за нея. Предали я на арабите. Те от своя страна създали сферичната геометрия, което им е позволило по-добре да пресмятат движенията по сферата; започват да работят с динамичните методи, като оставят в наследство това познание на Средновековна Европа. А след постигането на наистина големите успехи в математиката се дава пореден тласък в развитието и на астрологията. Научаваме се да изчисляваме движението на планетите отпреди хиляди години, както и напред със същия период. Появява се точна теория за движението на планетите. Астрологията вече не се ограничава в непосредственото наблюдение на небето и приблизително отчитане на положението на небесните тела. Появяват се особени динамични методи на прогнозиране, като това се е постигнало относително скоро. В древността астрологията е била повече наука на препоръките за избор на благоприятно време за действие. Но прогностиката значително е напреднала в последните 100 години. Появата на компютрите я превърна в статистическа наука.  Поради това тя в момента е в разцвет и подем, нова, жива развиваща се област на познание, но при все това в нейната основа лежат великите познания от старите времена – това са планетите от Слънчевата система и 12 зодиакални знаци. 

Нека преминем към планетите от Слънчевата система – това е пространството, което  определя полето на живота на всеки човек. Вътрешният му свят, това което осъзнава, основните функции, които действат в него, са свързани именно с планетите на Слънчевата система. От друга страна, дълбоките подсъзнателни функции имат общо с галактиките, далечните звезди, но това, което можем да управляваме, е Слънчевата система.
Човекът – микрокосмос. На всяка планета в човека съответства  определено начало.

За понятие като Слънчева система говорим сега, разбирайки, че  тя е една от многото в мирозданието. По времето на Птолемей Земята е била неин център. Но след Коперник този модел е сменен и сега в центъра се намира Слънцето. Това може да бъде свързано с определена представа за света и мястото на човека в него. Ако говорим чисто формално на езика на физиката, без значение е коя начална точка на отчет ще се вземе. Координатната система може да се построи, считано от Земята, или пък Слънцето да бъде точка на начало. Ще се усложнят едни формули за пресмятане, а други ще се опростят. Но от философска гледна точка за нас е по-важно това, че Слънцето е в центъра.

До 17 век са били известни 7 видими планети. Планета идва от „planeticus”, което означава блуждаещо тяло, за разлика от неподвижните звезди, които едни спрямо други не си сменят положението. Било забелязано, че сред хилядите неподвижни звезди имало няколко, които се придвижвали на техния фон. Блуждаещите тела включват Луната, Слънцето и още 5 видими планети. Сега вече не отнасяме Слънцето към планетите,  като знаем, че е звезда и че Луната е спътник на Земята и че в йерархично отношение Слънцето заема най-високо положение, като след това са планетите и накрая спътниците. Но за нас, земляните, Луната е по-важна от всички останали блуждаещи тела. Тя играе ролята на родна майка, по-важна от останалите хора. Това е традиция.
През 18 век се открива Уран, следва Нептун, Плутон, а в нашия век е открита Ерида, както и много астероиди, метеоритни потоци и т.н. Изясни се, че в Слънчевата система има огромно количество материал и в нея се движат най-различни тела. Но въпреки това планетите заедно със Слънцето са тези, който формират структурата на системата.  Ако видимите 7 планети са свързани с индивидуалната осъзнаваема психическа реалност на човека, то невидимите – Уран, Нептун и Плутон, са колективното пространство, колективно безсъзнателно, от което човек също е част.
Както едно огромно множество мелодии се формира от 7 ноти, така и от 7 планети може да се направи фантастично съчетание от човешки типове. Цялото разнообразие от характери се гради на тези 7 начала – на тяхната сила или слабост, както и на взаимодействието помежду им.

Въпрос: Защо астрологията е прекратила да бъде университетска дисциплина?

Отговор: През Средновековието са противоборствали три системи за описание на мирозданието: магическата (висшата духовна), органичната и механичната. Последната побеждава. В резултат  на това от съвременната наука постепенно бива изтласкано всичко, което излиза извън границите на механичните закони. Астрологията има общо с органичната и психичната природа на човека. Но сега живеем в ново време и интересът към духовната страна на живота се връща.
Нашата психика притежава 7 водещи функции, свързани със 7 видими планети. Но се знае, че още в древността е имало хора с изключително добро зрение, които са можели да виждат с невъоръжено око дори и Уран. Например, когато Галилей показва на майка си Венера в телескоп, тя се учудва на това, че се вижда наопаки! При Венера, както и при Луната, има фази. Можем добре да виждаме всички лунни фази, но тези на Венера почти никой не успява. Но ето че майката на Галилей имала толкова остро зрение, че наблюдавала Венера не само като звезда, а като малък диск, който има фази. Знаете, че телескопът обръща изображението и майката се учудила, че я вижда наопаки. Тогава вече се удивил самият Галилей.
Планетите от Септенера са свързани със 7 нива на човешкото съществуване, 7 чакри в човека, 7 съзидателни сили, 7 дни от седмицата – това е универсалният закон на мирозданието. Както се казва в Библията: „София (мъдростта) си построила дом, който почива на 7 стълба.“ Във всяка една целокупна същност ще откриете тези 7 стълба, 7 начала.

Не разглеждаме Земята като планета, тъй като не я виждаме като блуждаещо тяло. Тя има особено значение в нашата наука. По отношение на нея се построяват 12 сфери  на битието, които наричаме 12 дома. Тя не влиза в броя на небесните начала, а представлява самостоятелно начало, което е фундамент на нашия живот и образува всички негови форми. С тъмно-синия цвят е отбелязана орбитата на Земята. Всички планети обикалят Слънцето приблизително в една обща плоскост – тази на еклиптиката. Както виждате, 3 от планетите са в рамките на земната орбита, а други 3 са извън нея. По този начин планетите се разделят на вътрешни и външни. Луната обикаля около Земята, като в две от фазите си е вътрешна (I и IV), а в другите две е външна планета (II и III). Тя играе ролята на връзка между вътрешното и външното. В съответствие с модела на Слънчевата система, при човека има 3 важни вътрешни функции, на които съответстват вътрешните планети. Това са психични, а не физиологични процеси. Съответно 3 от планетите са свързани с начина на изява на човека във външния свят. По нечие поведение можем да съдим към какво се стреми, какво иска и от какво се страхува. Вътрешните прояви не можем да виждаме, но всеки знае, че преди да има проявено действие, вътре присъства импулс, мисъл, желание, които после се проявяват външно.  

ВЪТРЕШНИТЕ ПЛАНЕТИ

СЛЪНЦЕ

В Слънчевата система то е център, от който се пораждат всички планети. Държи ги със силата на своето притегляне и хвърля светлина към всички. Аналогично и в човека има такова начало, което може да се нарече вътрешно Слънце. Много хора го наричат висше Аз, божествено начало, индивидуалност, самосъзнание. Всичко това е творческото начало, което формира самия човек. Ако го няма Аза, всичко останало са само функции…Ние казваме: аз искам, аз мисля, аз върша…Ако не съществуваше този център, нямаше да се разбира кой мисли, от кого се упражнява волята и т.н. Именно това, което свърза в едно цяло около себе си всички страхове, желания, мисли, действия и др., е главното действащо лице на нашето психично пространство.
Слънчевото начало прави човека центриран и насочен към нещо конкретно, дава му самосъзнание, което го отличава от животното. Въпреки че съзнание има и то, иначе нямаше да може да разбира това, което се случва в заобикалящия го свят. Но животното не притежава самосъзнание. Човешкото съзнание дава възможност да се осъзнава не само това, което се намира извън него, но и онова, което се случва вътре в него. Животното не може да си каже : „Аз искам!“ Неговото желание моментално се превръща в действие. Като види един кокал, се хвърля към него, защото изборът се прави от само себе си, автоматично, на ниво емоции, без участие на самосъзнанието. Доколкото човекът може да разбере и диференцира чувствата в себе си, дори да насочи развитието им в определена посока. Самосъзнанието дава възможност да управлява вътрешните си процеси, а не само да действа във външния свят. То е опора, на която се базира и поддържа неговата цялостност.

МЕРКУРИЙ

На тази планета почти няма атмосфера. Тя представлява една гореща пустиня. Първичният творчески импулс идва от Слънцето, но както и белият лъч светлина, той не е поляризиран. Аз мога да чувствам, че искам да се изявя, но, за да открия подходяща област на проявление, ми е необходим ум.  Именно той „поляризира“ (представя като спектър от възможности) този първичен импулс. Разделя го на части и го насочва по посока максималните способности на човека – към това, което знае и умее. Умът на първо място е свързан с Меркурий (нашето мислене в най-широки смисъл). Също и конкретното мислене е в основата на способността ни да създаваме контакти с околните – взаимодействие, познание, учене, взаимообмен.

ВЕНЕРА

Венера през голяма част от времето е покрита с облаци – красавицата не желае да виждат лицето й. Тя отговоря за сърцето. Ако умът знае, то сърцето (Венера) - иска. Всичко, което желаем, произлиза от него. Като отидете да си напазарувате, Меркурий ще ви информира за качеството, цената, съставките на продуктите и т.н., но едно е да знаеш, а съвсем друго е да избереш. Казваме – искам това сирене!
Сърдечната близост, чувстват, желанието, влечението и отвращението, любовта се раждат от това начало – сърдечното (Венера).
Въпрос: Ако бяхме жители на друга планета -  например на Венера, какво значение щеше да има за нас Земята?
Отговор: Щяхме да виждаме света съвсем различен, щяхме да сме устроени по различен начин. Земята щеше да представлява волева планета за нас, защото първата външна планета, която се намира отвъд орбитата на Земята, е свързана с изявата. Тогава Земята спрямо Венера щеше да е такава. Земята и сега от гледна точка физиономистите се разглежда като волеви тип (низшият волеви тип е Земята, а висшият е Марс). Волята на Земята е свързана с примитивните желания, които са чисто материални. Погледът на човека от гледна точка на други планети е много интересна тема.
Разгледахме 3 вътрешни планети: 1) първичното Аз в човека – неговото самосъзнание; 2) неговият ум; 3) неговото сърце.
Сега нека да насочим вниманието си към външните планети. Те също са 3: Марс, Юпитер и Сатурн.

МАРС е първата планета, която се намира отвъд орбитата на Земята. Първото движение във външния свят е волевото, т.е. от Марс започва нашият живот, всяко външно проявление – жест, постъпка, изречена дума. Чрез първия вик на детето, което излиза от корема на майката, започва да работи неговата воля. Ако го няма това волево действие, няма да го има и самия човек на този свят. Насоченото внимание също е волеви акт и е свързано с Марс.
И така, Марс представлява действената воля. Тя трябва да бъде насочена и организирана. Докато бебето не може да управлява тялото си, то е подвластно на стихийната воля. Така и Марс – тръгва, но, за да се насочи действието и от една крачка да се формира посока, а не просто разходка, е необходима особена сила, която се нарича НАСОЧВАЩА.

Двете сили, които организират човека във външния свят, са Юпитер и Сатурн.
ЮПИТЕР задава посоката на движение. Първоначално човек просто се движи, но с възрастта в него се поражда целенасоченост. Стремеж, който не е от сърцето, а от ума – представата за това, че трябва да се следва определен курс, посока. Ръст, постижения, цели – това са теми, които се задават от Юпитер. Доколкото всички наши граници се определят от Сатурн, защото всяка свобода има своя граница.
Юпитер е свързан е етичното мислене. Той е гигант, най-голяма планета на Слънчевата система. Както знаете, всички планети се разделят на две групи – от земен тип и планети гиганти. Към земния тип спадат Марс, Земя, Венера, Меркурий. Те са близки по размер и са едни до други. Гигантите са Юпитер, Уран и Нептун.
Планетите от земната група за свързани с индивидуалните способности, които човекът притежава. Меркурий е умът, Венера – сърцето, Марс – волята. Това са трите главни функции, които определят нашия живот.
Да знаеш и да умееш – това е Меркурий, да искаш – Венера, да правиш – Марс.
Човек може да знае, но да не иска; може да знае и да иска, но да не му достига воля да го постигне; може да иска, но да не знае как да го постигне; или пък да не умее нещо, та дори и да има волята да го постигне. Тоест, за хармоничен живот са необходими 3 начала. Вече целта на действието се поставя от Юпитер, а пределът – от Сатурн.
В какъв смисъл Юпитер обозначава етичното мислене – той посочва на човека към какво трябва да се стреми, кое е добро, какво трябва да постигне, накъде трябва да се движи - неговата Дхарма. Всички наши постижения се определят от Юпитер. 

САТУРН – първата планета, която е обгърната с пръстени. Той е пределът на нашите възможности, горното ниво, което можем да достигнем, граница, която не можем да преминем. „Свободата на всеки свършва там, където започва свободата на другия“. Благодарение на Сатурн, ние не навлизаме в границите на другия. Светът поддържа равновесие, всеки има зона на свое право - така чуждото право се предпазва от чуждото лично усилие.
Ако Юпитер е Дхарма – висшият дълг, път, цел, успех, то Сатурн представлява Кармата – нашите ограничения, норми и правила. Тези две планети определят това, на което се базира поведението ни в социума – за всеки конкретен човек по свой начин.
Луната има специална роля. Тя осъществява връзките между вътрешното и външното. Тя попива впечатления отвън и ги доставя навътре, като през нея минават и импулсите, стремежите и желанията, породени отвътре. Тя е свързващ канал, който лежи между вътрешното и външното. Това е ефирното тяло, чрез което реализираме нашите желания и през което минават нашите възприятия.
С Луната е свързана способността да се адаптираме към света, защото, след като тя ни донесе нещо отвън, ние го поемаме и във връзка с него се преустройваме, за да се приспособим. Фактически това е нашата способност да живеем в условията, които ни предоставя светът.
Луната отговаря за способността да се адаптираме и продължим да живеем, да се проявим в света, да изразим себе си. Тя представлява живата ни реакция на външни и вътрешни промени и е свързана с настроението на човека.
Тези 7 основни функции се откриват във всички дялове на астрология и на познанието изобщо.

ПЛАНЕТАРНИ ТИПОВЕ

Когато в човека е силно изразено слънчевото начало, той е ярка личност - открит, деен, директен, склонен да дава повече, отколкото взима, желае да прави нещо свое. В него е подчертано съзидателното начало и не му е безразлично как постига нещата. Ако получи нещо наготово, няма да изпита удовлетворение. Притежава изразено чувство за собствено достойнство. Ако усеща нещо като свое, го отстоява тихо и упорито. Чувства кое е негово, кое не. Понякога е с другите, друг път действа самостоятелно. Това е бог Аполон, Хелиос.
Лунният тип обикновено е психически зависим. В професионален план следва другите, а в личен е много грижовен. Чувствителен, много подвижен. Подхождат му ролите на любяща майка или капризно дете.
Меркуриевият тип е вечният любознателен ученик, който иска да узнае нещо ново. Той е подвижен, контактен, посредник, слуга, пакостник, измамник, фантазьор.
Венецианският тип е много фин - нежна и чувствителна девойка с изящен вкус. Добър партньор, който може да смекчава противоречията.
Марсовият тип е „мачо“ - решителен, активен, конкурентен, напорист, рисков. Предприемач, играч, воин, каубой, престъпник.
Юпитеровият тип е социално успешен, целеустремен, авторитетен. Наставник, покровител, философ или вечно завиждащ, ако не се е реализирал. Той е цар на боговете.
Сатурновият тип е консервативен, отговорен, предпазлив, сдържан, студен, страхува се от хаос, изгражда граници. Педантичен чиновник, учен, монах, фанатик, ментор или многострадален. Обича властта, защото се страхува от хаоса. Иска да нарежда на всички.
Надявам се направих едно въведение в темата за планетите. Те се изучават дълго, докато не започнете да ги чувствате. Някой път си правя такъв майтап: „Кажете какво е общото между брадвата, елдата, червения флаг и вторника?“ Всички отговарят: Марс!

Източник: https://www.youtube.com/watch?v=jyCnPurzcek&feature=youtu.be
Превод от руски: К. Иванова

Предишна Произход на астрологията и принципи на действие на планетите Следваща
Задвижва се от Silla.IO PHP Application Development Framework